Инструкцията регламентира реда за осъществяване на неотложни аварийно-възстановителни работи (НАВР) при бедствия от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи (ГДПБЗН – МВР) и териториалните й звена.
(1) Дейностите по провеждане на НАВР се координират от ръководител на място, определен съгласно Закона за защита при бедствия.
(2) Ръководителят на място организира взаимодействието и координацията между частите на Единната спасителна система (ЕСС) при провеждането на дейности по чл. 2.
(3) При необходимост ръководителят на място сформира щаб с представители на участващите екипи от ЕСС.
(1) Информация за необходимостта от провеждане на НАВР се получава от оперативните центрове (ОЦ) на Столично управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ (СУПБЗН) или на областните управления „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ОУПБЗН).
(2) След получаване на информацията дежурният в ОЦ:
1. изяснява обстановката;
2. изпраща дежурните екипи на мястото на събитието;
3. докладва на началника на СУПБЗН/ОУПБЗН и информира Националния оперативен център за предприетите действия по провеждане на НАВР;
4. изпълнява разпорежданията на началника на СУПБЗН/ОУПБЗН;
5. изпълнява съответните стандартни оперативни процедури (СОП) по Закона за защита при бедствия.
Неотложните аварийно-възстановителни работи се провеждат по решение на ръководителя на място до осигуряване на условия за извършване на възстановителните работи.
(1) Смяната на екипите, извършващи НАВР (за почивка, хранене и др.), се извършва по разпореждане на ръководителя на място без прекъсване на работата чрез подмяната им непосредствено на работните места в обектите.
(2) При смяната екипите се запознават от ръководителя на място със:
1. обстановката в обекта на работа;
2. обема, характера и условията на изпълняваната работа;
3. реда за взаимодействие между силите на ЕСС.
(3) Техниката остава в обекта за работа, като се извършва само смяна на обслужващия състав и зареждане с гориво-смазочни материали.
(4) Редът за санитарната обработка на сменения състав, деконтаминацията на техниката и защитното облекло се определя от ръководителя на място.
За провеждане на аварийни, локализационни, евакуационни, защитни и ликвидационни работи при обща радиационна авария се създават обединени екипи от сили и средства от съставните части на ЕСС.
При обща радиационна авария се изпълняват задачите, предвидени в Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, приета с Постановление № 313 на Министерския съвет от 2011 г. (ДВ, бр. 94 от 2011 г.), и Националния план за защита при бедствия, приет с Решение № 973 на Министерския съвет от 2010 г.:
1. извършване на радиационно разузнаване със специализирани сили и средства, чиято цел е своевременно доставяне на пълна и достоверна информация за: а) радиационната обстановка в зоната за неотложни защитни мерки; б) маршрутите за въвеждане на силите за провеждане на НАВР; в) маршрутите за евакуация на населението от зоната за неотложни защитни мерки; г) основните и запасните райони на обединените контролно-пропускателни пунктове;
2. развръщане на обединени контролно-пропускателни пунктове за извършване на санитарна обработка на хората и деконтаминация на хора и техника, излизащи от зоната за неотложни защитни мерки;
3. извършване на радиационен контрол;
4. организиране от ГДПБЗН – МВР временното съхранение на радиоактивни вещества, чийто собственик не е известен, до предаването им на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“;
5. при извършване на НАВР се спазва редът за действие съгласно раздел ІІІ „Радиационна защита“ на Инструкция № Із-2401 от 2011 г. за химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали (ДВ, бр. 76 от 2011 г.).
При авария с радиоактивен източник се сформира авариен екип и се спазва редът за действие съгласно раздел ІІІ „Радиационна защита“ на Инструкция № Із-2401 от 2011 г. за химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали.
При възникване на аварии с отделяне на ОХВ НАВР се извършват от авариен екип и се спазва редът за действие съгласно раздел І „Химическа защита“ на Инструкция № Із-2401 от 2011 г. за химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали.
Глава трета · Раздел IV
Действия при откриване на неизвестни по състав и произход вещества
Материалите за микробиологично изследване задължително се вземат преди мероприятията за обеззаразяване на замърсения район при спазване на условията за работа с опасни отровни вещества.
При откриване на твърди, течни и прахообразни неизвестни вещества и намазки и при вземане на проба от въздуха се предприемат действия съгласно Процедура за действие при откриване на неизвестни по състав и произход вещества – приложение № 2.
Преди провеждането на НАВР при земетресение се извършва разузнаване за определяне на:
1. маршрутите за придвижване до зоната на поражение, състоянието на пътищата и пътните съоръжения;
2. степента и характера на разрушенията; 3.сградите, застрашени от разрушаване, които не подлежат на укрепване; 4. местата за устройване на странични и магистрални проходи; 5. участъците с активизирани свлачища и срутища; 6. местата и обектите, в които незабавно трябва да започнат НАВР; 7. степента на разрушение на елементите от мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура и вторичните поражения, които са предизвикани от тях; 8. възможността за използване на различните видове средства за комуникация; 9. възможността за използване на механизирани средства; 10. местата, удобни за развръщане на пунктове за управление; 11. огнищата на пожари; 12. наличието на замърсяване с радиоактивни източници, ОХВ и причинители на биологично заразяване; 13. наличието на концентрации на взривоопасни и запалими газове във въздуха над допустимите стойности; 14. състоянието на хидротехнически съоръжения – язовири, диги, хвостохранилища и др.; 15. състоянието на жп мрежа, летища и пристанища; 16. местата, удобни за развръщане на временни пунктове за съсредоточаване и сортиране на пострадали; 17. подходящи места за развръщане на полеви болници; 18. подходящи места за съхранение на загиналите; 19. подходящи места за вертолетни площадки; 20.подходящи места за устройване на палаткови лагери, раздаване на храна, вода, медикаменти и други; 21. подходящи места за развръщане на пропускателни пунктове от и към зоната на поражение; 22. състоянието на епидемиологичната обстановка; 23. състоянието на обекти, които могат да предизвикат екологично замърсяване на околната среда; 24. състоянието на социални заведения за пребиваване на хора с психични увреждания, възрастни, деца, лишени от родителски грижи, места за лишаване от свобода; 25. състоянието на обекти от критичната инфраструктура и стратегически обекти.
По данните от проведеното разузнаване ръководителят на място извършва оценка на обстановката, поставя задачи на екипите, определя реда за провеждане на НАВР и следи за спазването на безопасните условия на труд.
При провеждане НАВР вследствие на наводнение се спазва редът за действие, определен с Инструкция № Iз-2695 от 2011 г. за реда за осъществяване на оперативна защита при наводнения (ДВ, бр. 85 от 2011 г.).
При провеждането на НАВР при горски пожари и пожари, създаващи предпоставка за екологична катастрофа, се извършва разузнаване за определяне на: 1. вида, скоростта на разпространение и размерите на пожара, 2. релефа на местността; 3. развитието на пожара и разпространението към населени места, обекти, сгради, сечища, насаждения и др.; 4. местата, които способстват за спиране на горенето без намеса на хора и местата за организиране на защитни линии (пътища, просеки, потоци, поляни, падини, оголени места и др.); 5. пътищата и подстъпите за придвижване; 6. водоизточници, които могат да бъдат използвани; 7. състоянието на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура в района на пожара; 8. наличието на ОХВ, които има вероятност да нанесат щети или да предизвикат екологично замърсяване; 9. подходящи площадки за вертолети.
По данните от проведеното разузнаване ръководителят на място извършва оценка на обстановката, поставя задачи на екипите, определя реда за провеждане на НАВР и следи за спазването на безопасните условия на труд.
При извършване на НАВР при горски пожар и пожари, създаващи предпоставка за екологична катастрофа, ръководителят на място определя:
1. необходимостта от съсредоточаване на сили и средства на мястото на пожара;
2. мерките, които следва да се предприемат;
3. необходимостта от специални мероприятия за неутрализиране или намаляване на вредното въздействие от пожара;
4. необходимостта от изграждане на просеки, затрупване с инертни материали (пръст) и създаване на заградителни пояси чрез изораване;
5. необходимостта от изграждане на заградителни валове (от пясък, пръст) или канавка за предотвратяване разливането на леснозапалими течности или горими течности;
6. необходимостта от охлаждане на инсталации, съоръжения и резервоари след погасяването на пожара.
При обилни снеговалежи се извършва разузнаване за определяне на:
1. затрудненията и нарушенията в транспортните комуникации;
2. прекъснато електрозахранване;
3. нарушаването на водоснабдяването;
4. нарушаването на комуникационните връзки;
5. блокираните населени места в резултат на натрупаните преспи;
6. нарушено снабдяване на населението с храна и продукти от първа необходимост;
7. затруднение при доставки на твърди и течни горива за отопление;
8. затруднения при придвижване на медицинските екипи до блокирани от снега населени места и необходимостта от транспортирането на болни, родилки, нуждаещи се от хемодиализа до лечебни заведения;
9. образуване на преспи и лавинни участъци и блокиране на хора в планината.
По данните от проведеното разузнаване ръководителят на място извършва оценка на обстановката, поставя задачи на екипите, определя реда за провеждане на НАВР и следи за спазването на безопасните условия на труд.
Извършването на НАВР при обилни снеговалежи се насочва към провеждане на дейности и оказване съдействие на аварийните екипи от структурите от ЕСС с цел ограничаване на щетите и осигуряване на условия за възстановяване нормалния ритъм на живот.
(1) При пътнотранспортни инциденти се извършва разузнаване за определяне на:
1. затруднения и нарушения в транспортните комуникации;
2. наличие на ОХВ, радиоактивни източници, опасни товари и/или взривоопасни концентрации;
3. необходимост от привличане на допълнителни сили и средства за разчистване на района на катастрофата след приключване на съответните процесуално-следствени действия;
4. необходимост от уведомяване на собственика на товара и осигуряване на охрана от органите на МВР.
(2) По данните от проведеното разузнаване ръководителят на място извършва оценка на обстановката, поставя задачи на екипите, определя реда за провеждане на НАВР и следи за спазването на безопасните условия на труд.
(3) При извършване на НАВР ръководителят на място:
1. създава необходимата организация за работа;
2. организира обезопасяване на превозните средства за осигуряване безопасна работа;
3. организира чрез ОЦ прекъсването на електрическата мрежа при произшествия с транспортни средства, задвижвани с електрическа енергия (трамваи, тролейбуси, електрически локомотиви и др.);
4. осигурява осветяване в района на инцидента при необходимост;
5. оказва съдействие и помощ при разчистване на пътищата и възстановяване движението по тях.
(4) При жп инцидент преди започване на НАВР се установява съставът и видът на композицията (брой вагони, вид и количество на товарите и наличието на опасни товари), възможностите за достигане с автомобили до мястото на инцидента и се организира взаимодействие с аварийните екипи от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(1) При активизирани свлачища се извършва разузнаване за установяване на:
1. размера и границите на засегнатия участък;
2. състоянието на изградените отводнителни съоръжения: канавки, канали, водостоци, отводнителни шахти, открити дренажи и др.;
3. техногенните фактори, причинили свлачищния процес – авария по В и К мрежите, изкопни и строителни дейности и др.;
4. състоянието на елементите на техническата инфраструктура в района на свлачището;
5. състоянието на сградния фонд в района, опасности за живота на живеещите.
(2) По данните от разузнаването ръководителят на място извършва оценка на обстановката, уточнява възможностите на наличните сили и необходимостта от привличането на допълнителни сили и средства, поставя задачи на екипите и определя реда за провеждане на НАВР.
(3) При провеждането на НАВР ръководителят на място съобразно проявения свлачищен процес – начален стадий или пълна активизация, предприема следните мерки:
1. означаване и сигнализиране на опасния участък;
2. изменение на реда на движение в района на свлачището до пристигане на компетентните органи;
3. организиране на временна охрана на района и недопускане преминаването на хора;
4. недопускане в района на дейности, създаващи вибрации в почвата (от тежка механизация и транспорт);
5. изземване на малки количества от свлечените земни маси за разчистване на улици и пътища, за да се избегне внезапно свличане на масива; при използването на специализирана техника се допускат само водачи на машини с необходимата квалификация;
6. недопускане депониране на земни маси, строителни и други отпадъци над главния свлачищен откос;
7. недопускане извършването на изкопни работи, подкопаващи основата на склона в активирания свлачищен участък;
8. при наличие на скъсан водопровод в района на свлачището – уведомяване чрез ОЦ на съответния оператор за прекъсване на водоподаването в района на свлачището;
9. при наличие на стълбове от въздушни ел. проводи – уведомяване чрез ОЦ на съответния оператор за прекъсване на електроснабдяването в района;
10. при разкрити трасета на подземни проводи – уведомяване чрез ОЦ на съответния оператор за предприемане на укрепване или изместване на проводите по безопасни трасета;
11. временно извеждане на хора от застрашените сгради при необходимост;
12. организиране наблюдение на активирания свлачищен масив чрез поставяне на маркери, изграждане на реперни мрежи и предаване на информацията на органите на местното самоуправление и на структурите на „,Геозащита“ – ЕООД.
(4) По указания/предписания, дадени от експерти, посочени в плановете за защита при бедствия, се извършва:
1. отвеждане на повърхностни и други скатни води от тялото на свлачищния масив чрез: а) изграждане на временни обходно-отводнителни канавки над главния свлачищен откос за отвеждане на нерегулирания повърхностен отток и на други скатни води извън района на свлачищното тяло; б) отбиване на речни течения; в) понижаване нивото на подпочвените води чрез аварийно водочерпене през съществуващите или новоизградени сондажни кладенци; г) източване при необходимост на съществуващите водоеми в тялото на свлачищния масив или в близост чрез изкопаване на отводнителни канали и канавки;
2. изпълнение на най-неотложни укрепителни работи на подпорни стени, заскаляване на участъци, подреждане на бетонови блокове и др.;
3. механично отнемане на почвени слоеве за облекчаване товара върху свличащите се земни маси;
4. други мероприятия съобразно конкретната обстановка.
(1) При силни ветрове, бури и смерчове се извършва разузнаване за установяване на:
1. размера и границите на засегнатия район;
2. степента и характера на разрушенията;
3. затруднения и нарушения в транспортните комуникации;
4. състоянието на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура в района;
5. затруднения в снабдяването на населението в засегнатите райони със стоки от първа необходимост, медицинско и друго осигуряване;
6. необходимост от привличане на сили и средства за провеждане на НАВР в засегнатия район;
7. местата за осигуряване на подслон на засегнатото население и за раздаване на храна, вода, медикаменти и др.
(2) По данните от проведеното разузнаване ръководителят на място извършва оценка на обстановката, поставя задачи на екипите, определя реда за провеждане на НАВР и следи за спазването на безопасните условия на труд.
(3) При провеждането на НАВР ръководителят на място определя:
1. мерките, които следва да се предприемат в зависимост от конкретната обстановка;
2. екипите, оборудването и техниката, необходими за провеждане на НАВР;
3. необходимостта от привличането на специализирани екипи за оказване на медицинска и психологическа помощ.
Глава четвърта
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И КООРДИНАЦИЯ СЪС СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА
1. „Неотложни аварийно-възстановителни работи“ при бедствия са комплекс от своевременни дейности и работи, провеждани от структурите на ЕСС при бедствени ситуации с цел ограничаване на щетите, недопускане на вторични вредни последствия и осигуряване на условия за възстановяване нормалния ритъм на живот.
2. „Стандартна оперативна процедура“ е писмен документ, съдържащ подробни указания към един или няколко субекта за постигане унифицирано изпълнение на конкретни дейности, срокове, необходимо оборудване и нива на отговорност.
3. „Свлачище“ е район с естествени или изкуствени склонове и откоси, които се движат или могат да се въведат в неустойчиво състояние под влияние на комплекс от природни и техногенни фактори.
4. „Смерч“ е атмосферен вихър, който се движи с огромна скорост, възниква в буреносни облаци близо до земната повърхност, като долната му част наподобява обърната фуния.
Отменя се Инструкция № 3 от 2007 г. за реда за осъществяване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, издадена от министъра на държавната политика при бедствия и аварии (ДВ, бр. 62 от 2007 г.).
към чл. 16, т. 4 Контрол на дозите на аварийните работници Таблица № 1. Резултати от изчисленията за допустимото време на престой в зони с повишена стойност на мощността на дозата, за което се достигат дозовите лимити1 Мощност на дозата mSv/h Общо време на пребиваване, след което се надхвърля дозовият лимит от 50 mSv Общо време на пребиваване, след което се надхвърля дозовият лимит от 500 mSv 0,1 (100 µSv/h) 500 часа 5000 часа 1 50 часа 500 часа 10 5 часа 50 часа 100 30 минути 5 часа 1000 3 минути 30 минути Мощност на дозата mSv/h Общо време на пребиваване, след което се надхвърля дозовият лимит от 50 mSv Общо време на пребиваване, след което се надхвърля дозовият лимит от 500 mSv 0,1 (100 µSv/h) 500 часа 5000 часа 1 50 часа 500 часа 10 5 часа 50 часа 100 30 минути 5 часа 1000 3 минути 30 минути Таблица № 2. Граници на дозите за членовете на аварийния екип2 Вид дейност Препоръчителна обща ефективна доза (mSv) Препоръчителна доза при риск от поглъщане на радиоактивен йод при външно облъчване (mGy) 1. Дейности за спасяване на човешкия живот до 500 до 250 2. Предотвратяване на тежки вредни последствия до 100 до 50 3. Предотвратяване на облъчването на големи групи от населението 4. Предотвратяване на утежняването на ядрена и радиационна авария 5. Възстановителни действия за кратък период от време до 50 до 25 6. Изпълнение на неотложни защитни мерки 7. Дълговременни защитни мерки Границите за професионално облъчване 8. Дейност на членовете на аварийния екип Вид дейност Препоръчителна обща ефективна доза (mSv) Препоръчителна доза при риск от поглъщане на радиоактивен йод при външно облъчване (mGy) 1. Дейности за спасяване на човешкия живот до 500 до 250 2. Предотвратяване на тежки вредни последствия до 100 до 50 3. Предотвратяване на облъчването на големи групи от населението 4. Предотвратяване на утежняването на ядрена и радиационна авария 5. Възстановителни действия за кратък период от време до 50 до 25 6. Изпълнение на неотложни защитни мерки 7. Дълговременни защитни мерки Границите за професионално облъчване 8. Дейност на членовете на аварийния екип 1 TNT Handbook „Triage, Monitoring and Treatment of People exposed to Ionizing Radiation Following a Malevolent Act“, ISBN-978-82-90362-27-5. 2 IAEA “Manual for First Responders to a Radiological Emergency”, Vienna, 2006.
към чл. 21 Процедура за действие при откриване на неизвестни по състав и произход вещества 1. Дейностите, описани в тази процедура, се ръководят от ръководителя на място. 2. При получаване на сигнал за откриване на неизвестни по състав и произход вещества дежурният в ОЦ информира началника на ОУПБЗН. 3. Служители от СДВР или от ОДМВР изолират района в радиус 70 – 100 метра и ограничават достъпа и движението в него. 4. На мястото на инцидента чрез ОЦ се изпраща екип/и от СУПБЗН/ОУПБЗН. 5. След пристигане на мястото на инцидента ръководителят на екипа дава указания на служителите на МВР, изолирали района, за поведението и необходимостта от използване на индивидуални средства за защита. 6. Ръководителят на място определя местата за извършване на деконтаминация (обеззаразяване), както и териториите, които трябва да бъдат деконтаминирани съгласно приложената схема. 7. От екипа се сформира група за пробовземане и за деконтаминация. 8. По решение на ръководителя на място могат да бъдат привличани екипи от други съставни части на ЕСС. 9. Преди вземането на пробите мястото на инцидента се проверява и за наличие на радиоактивност. При наличие на радиоактивност се действа съгласно раздел ІІ на глава трета от инструкцията. 10. Пробите се вземат в съдове (банки), предоставени от регионалната здравна инспекция. 11. Материалите за микробиологично изследване се вземат задължително преди мероприятията за деконтаминация и при спазване на всички условия за работа с опасни инфекции. 12. Предмети (твърди и прахообразни) и обтривки се вземат по стерилен начин, поставят се в стерилен съд или в стерилен полиетиленов плик и се опаковат в чиста опаковка. Последната се поставя във втора опаковка, която се дезинфекцира. Така приготвената опакована проба се етикетира и изпраща в лабораторията за опасни инфекции за изследване заедно със съпроводителните документи. 13. Пробите се придружават с протокол. 14. При съмнение за биологични агенти екипът на ГДПБЗН обработва с 10 %-ен разтвор на сода каустик (натриева основа, NaOH – 1 килограм на 10 литра вода) външната повърхност на опаковките и на пробите, на индивидуалните средства за защита на пробовземащите, мястото на инцидента, както и участъка за движение от мястото за обличане на средствата за защита до излизането. 15. Прави се разчет за необходимия разтвор при разход 1 литър на квадратен метър за обработка на площи, външни повърхности и индивидуални средства за защита. След обработката външните повърхности на пробите и средствата за защита се измиват с вода. При деконтаминация на предмети и техника, които могат да бъдат повредени, се използва формалин (30 %) след двукратно нанасяне върху замърсените повърхности. Схема за действие при откриване на неизвестно вещество Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 7 от 2012 г., и не се показва тук. Отворете оригинала
§
Попитайте асистента за този акт, който вече не е в сила
Безплатно
§Натиснете „Попитайте“ до всеки член, за да питате точно за него.