(1) Всяко летище се оборудва най-малко с един ветропоказател.
(2) Ветропоказателят се разполага:
- 1. така, че да има видимост от въздухоплавателно средство, намиращо се в полет или по работната площ на летището;
- 2. на място, на което не му влияят въздушните течения, създавани от близко разположените обекти.
(3) Ветропоказателят отговаря на следните изисквания:
- 1. да има форма на пресечен конус, изработен от плат и с дължина не по-малка от 3,6 m и диаметър в основата не по-малък от 0,9 m;
- 2. да е изработен така, че показва ясно посоката на приземния вятър и дава обща представа за неговата скорост;
- 3. цветът или цветовете му се избират, като се отчита фонът така, че ветропоказателят да бъде ясно видим и разбираем от височина най-малко 300 m, като: а) по възможност се използва един цвят - бял или оранжев; б) когато за осигуряване на необходимата контрастност спрямо променящите се фонове се изисква съчетанието на два цвята, предпочитат се съчетанията на оранжев с бял, червен с бял или черен с бял цвят; в) при съчетанието на два цвята цветовете се разполагат на пет редуващи се ивици така, че първата и последната да имат по-тъмния цвят.
(4) Местоположението на поне един ветропоказател се обозначава чрез ивица във формата на окръжност с диаметър 15 m и с широчина на маркировъчната линия 1,2 m.
(5) Стойката на ветропоказателя се разполага в центъра на окръжността, а цветът на маркировъчната линия се избира така, че да се осигури необходимият контраст, като е желателно да се избере белият цвят.
(6) На летище, предназначено за ползване нощем, се предвижда осветяване най-малко на един ветропоказател.