(Нов - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.)
(1) При установяване на нарушение на изискванията по чл. 146, ал. 5 - 8, чл. 149 - 151, чл. 288, ал. 1 - 3, чл. 288а, 299а, 324, 325, 325а, 330, 333 и по глава тридесет и пета от застрахователен или презастрахователен посредник, съответно от посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване, комисията, съответно заместник-председателят, прилага мерките съгласно този кодекс.
(2) При установяване на нарушение на Директива (ЕС) 2016/97, различно от нарушенията на изискванията по чл. 146, ал. 5 - 8, чл. 149 - 151, чл. 288, ал. 1 - 3, чл. 288а, 299а, 324, 325, 325а, 330, 333 и по глава тридесет и пета, от посредник по ал. 1 комисията уведомява компетентния орган в държавата по произход на посредника. Прилага се чл. 323в, ал. 2, 3 и 4.