(Нов - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.)
(1) В случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.)
(3)(Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) В случай на смърт на пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта - съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката по чл. 535, т. 11.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката по чл. 535, т. 11.
(5)(Отм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.)