(1) Ако искането на комисията отговаря на изискванията на чл. 613, ал. 2, съдът с решението си:
- 1. обявява неплатежоспособността и определя началната и дата;
- 2. открива производство по несъстоятелност;
- 3. обявява застрахователя в несъстоятелност;
- 4. прекратява правомощията на органите на застрахователя;
- 5. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на застрахователя;
- 6. лишава застрахователя от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
- 7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното имущество;
- 8. определя Гаранционния фонд за синдик.
(2) От датата на постановяване на решението по ал. 1 се смятат за прекратени всички застрахователни договори. Когато по договора няма право на откупна стойност, застрахователят дължи връщането на частта от премията, съответстваща на неизтеклия срок, след приспадане на аквизиционните разноски. Когато според договора е възникнало право на откупна стойност, застрахователят дължи връщането на откупната стойност.
(3) Съдът е длъжен в деня на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или най-късно на следващия работен ден да изпрати препис от решението на комисията.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Решението по ал. 1 се вписва в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и подлежи на въззивно и касационно обжалване по общия ред. Срокът за въззивно обжалване е 7-дневен.