Чл. 6

(1) Точките от Държавната гравиметрична мрежа се проектират и полагат за постигане на гъстота, както следва:

1. 1. Изходен клас - не по-малка от 1 точка на 20 000 км2;
2. 2. Първи клас - с разстояние между точките в мрежата 30 - 40 км;
3. 3. Втори клас - с разстояние между точките в мрежата 10 - 20 км.

(2) Местата на точките от Държавната гравиметрична мрежа се избират така, че да са изпълнени следните общи изисквания:

1. 1. да се осигури равномерното им разположение върху територията на страната;
2. 2. да са в близост до главни пътни артерии по линиите на Държавната нивелачна мрежа I и II клас;
3. 3. да осигуряват дълговременното им запазване;
4. 4. да осигуряват безпрепятствен и постоянен достъп до тях или в непосредствена близост до тях с моторно превозно средство с нормална проходимост;
5. 5. да осигуряват подходящи и благоприятни условия за извършване както на гравиметрични, така и на ГНСС и други геодезически определения, включително и позициониране на инварна нивелачна лата;
6. 6. да са в недвижими/поземлени имоти - държавна или общинска собственост;
7. 7. приоритетно се избират точки от Държавната геодезическа мрежа и точки от съществуващите гравиметрични мрежи.

(3) Точките от Изходния клас на Държавната гравиметрична мрежа се стабилизират в закрити помещения, които да са:

1. 1. в масивни и устойчиви сгради;
2. 2. без вибрации;
3. 3. с постоянен температурен режим;
4. 4. със стабилна подова повърхност;
5. 5. с наличие на електрозахранване.

(4) Допуска се стабилизиране на гравиметрични точки Първи и Втори клас на съществуващи трайни масивни бетонни съоръжения (постройки, резервоари, шахти и др.).

(5) При невъзможност да се спазят изискванията на чл. 6, ал. 2, т. 6 точките от ДГрМ могат да бъдат в недвижими имоти - собственост на юридически или физически лица.

(6) За осигуряване на условия за ползването на гравиметричните точки по ал. 1 съобразно тяхното предназначение се създават сервитутни зони. Сервитутната зона има форма на кръг с радиус 2,5 метра от надземния център на точката.