(1) В случай че няма специфични решения, приети съобразно правилата на Общността, животни, търговията с които е хармонизирана на ниво Общност, но идват от трета страна, за която няма установени единни здравни изисквания, се внасят при следните условия:
- 1. да са пребивавали в третата страна, от която се изнасят, най-малко: а) (изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.) шест месеца за говеда и свине, предназначени за разплод и производство, и за овце и кози, предназначени за отглеждане, разплод и угояване; б) три месеца за животни, предназначени за клане; в) от датата на раждането си, ако са на възраст, по-малко от посочената в букви "а" и "б";
- 2. да са преминали през всички проверки по чл. 3 и 4.
(2) Животните по ал. 1 не могат да напускат мястото на проверка или карантинния център, освен ако при проверките се установи, че: 1. без да се нарушават специални изисквания, приложими за трети страни относно екзотичните болести, отговарят на здравните изисквания, посочени в Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и Наредба № 55 от 2006 г. за здравните изисквания към някои копитни животни при внасяне или транзитно преминаване през територията на Европейския съюз (ДВ, бр. 46 от 2006 г.), или 2. по отношение на една или повече специфични болести са изпълнени условията за еквивалентност, признати в съответствие с правилата, приети от ЕК.
(3) Когато животните по ал. 1 са предназначени за държава членка, която се ползва от допълнителни гаранции, те трябва да отговарят на съответните изисквания, определени по отношение на търговията в рамките на Общността.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.) След преминаването през ГИВП животните по ал. 1 се транспортират до кланицата по местоназначение, ако са предназначени за клане, а в случай, че са предназначени за разплод или доотглеждане или са животни от обекти за аквакултури - до животновъдния обект по местоназначение.
(5) Ако при проверките по ал. 1 - 3 и по чл. 8 се установи, че животното или пратката животни не отговаря на изискванията, животното или пратката животни не могат да напуснат ГИВП или карантинния център, като в този случай се прилага чл. 12.
(6) В случай че животните по чл. 8 не са предназначени за предлагане на пазара на територията на държавата членка, извършила проверката, се прилагат разпоредбите по чл. 6.
(7) В мястото на местоназначение животните за разплод и за доотглеждане остават под официален ветеринарен контрол. След период на наблюдение, определен от ЕК, животните могат да бъдат предмет на търговия в рамките на Общността при спазване на изискванията на Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз.
(8) Относно животните, предназначени за клане, в кланицата по местоназначение се спазват изискванията за хуманно отношение към животните, както и ветеринарно-санитарните изисквания.
(9) Националната ветеринарномедицинска служба спазва всички правила, приети по преценка на ЕК относно прилагането на този член, както и относно прилагането на чл. 8.