към чл. 19, ал. 2 Методи за предпосевна подготовка на семената І. Методи за предпосевна подготовка на семена с принудителен покой. Киснене - прилага се за ускоряване на поникването при пролетни и летни посеви на брези, елши, брястове, черници и други видове, като водата е с температура 20 - 25 °С и се сменя на 24 ч. Рътене - престой на семената при благоприятен температурен, влажностен и въздушен режим с цел закълнване преди посева и ускоряване на поникването им. То се прилага за скъсяване на срока за поникване за видове като: брези, елши, брястове, черници и др. Спазват се следните изисквания: семената се накисват във вода с температура 20 - 25 °С в продължение на няколко часа или се навлажняват до насищане с топла вода (40 - 50 °С), поставят се в помещение при благоприятни условия (температура 20 - 25 °С, влажност, аерация) и периодично разбъркване (на 4 ч.) до формиране на малки кълнове с дължина до 3 - 4 мм при около 50 % от семената; едросеменните посевни материали се рътят в купчини, а дребносеменните - в пласт с дебелина 4 - 5 см (за най-дребните като черници, люляк и др.) или 10 - 15 см (за брези, брястове, каталпи и др.); преди посева семената леко се просушават и веднага се засяват. Снегуване (ледуване) - обработване на семената главно със снежна вода или с вода от топящ се лед. То се прилага предимно за семената на иглолистните и по-рядко за широколистните видове при спазване на следните изисквания: подготовката се извършва в съдове с перфорирано дъно; семената се навлажняват в снежна вода и се поставят в зебло, наредени между дунапренови листове, като слоевете от семена и дунапрен са с дебелина 2 - 3 см; върху най-горния дунапренов лист се поставя уплътнен сняг; температурата в помещението трябва да бъде около 5 °С, така че снегът да се стопява за около едно денонощие и ежедневно се добавя сняг; обработката продължава 20 - 30 дни и приключва непосредствено преди посева, а ако междувременно семената закълнат, те се поставят при температура 0 - 2 °С до посева; за по-малки количества снегуването може да се замени с ледуване. Обработване в хладилник - прилага се за брези, явори и други (вкл. иглолистни) видове, при спазване на следните изисквания: семената предварително се промиват, поставят се в тензухени торбички, киснат се в чиста вода с температура около 15 °С в продължение на едно - две денонощия, изцеждат се от свободната вода и се обеззаразяват за 2 ч. в 0,5 % разтвор на калиев перманганат; след обеззаразяването семената се поставят в полиетиленови торби и престояват в хладилник в продължение на 20 - 45 дни при температура 2 - 4 °С; състоянието на семената се следи периодично, при необходимост се обеззаразяват повторно, а ако започне кълнене, се засяват. ІІ. Методи за предпосевна подготовка на семена с органичен покой. 1. Екзогенен покой - определен е от външни (за зародиша) фактори и според характера им бива физичен, механичен и химичен: а) преодоляване на физичен покой - дължи се на специфичното устройство на семенната обвивка, която е непропусклива за водата и въздуха; причината е наличието на палисаден слой от плътно наредени клетки, слепени от суберинова материя; такива т.нар. твърди семена имат видовете бяла акация, гледичия, златен дъжд, японска софора, див рожков, гимнокладус и др.; те се подготвят чрез хидротермична обработка, химична или механична скарификация. Използват се следните методи: Хидротермична обработка - включва киснене във вода със стайна температура за 24 - 48 ч. или потапяне в гореща или кипяща вода за определено време при следните изисквания: водата трябва да бъде с най-малко 10 пъти по-голям обем от този на семената; когато обработването е в кипяща вода, семената междувременно се охлаждат в студена вода; след обработването семената се накисват за 24 ч. във вода, просушават се леко и се засяват веднага. Химична скарификация - обработка на семената с киселини или основи при следните изисквания: обработката е предимно с концентрирана сярна киселина (95 % H2SO4), става при стайна температура (18 - 27 °С) и с разбъркване; средният срок на обработването е посочен в справочници, но се водят чести наблюдения до поява на перфорации по семенната обвивка; веднага след обработката семената се промиват обилно със студена течаща вода за 5 - 10 мин., леко се просушават и се засяват незабавно. Механична скарификация - извършва се в скарификатори чрез триене на семената (смесени с абразивен материал) във въртящ се барабан. За ограничени количества може да се приложи ръчно нарушаване целостта на семенната обвивка с игла, скалпел или друг инструмент. б) преодоляване на механичен покой - дължи се на твърдата семенна обвивка или околоплодник (рядко и ендосперм), които възпрепятстват механично кълненето и го забавят; той обикновено е съчетан с химичен или физиологичен покой и се преодолява с комбинирано прилагане на обработките, препоръчани при химичен и физиологичен покой; такива семена имат костилковите видове (глог, миризлива върба, обикновена череша, вишна); в) преодоляване на химичен покой - дължи се на инхибиторното въздействие върху кълненето на вещества (феноли, абсцисова киселина и др.), съдържащи се в семенната обвивка или околоплодника; такъв тип покой е доказан при тропични и субтропични видове (някои евкалипти, Comptonia peregrina L'Herit. ex Ait.) и се предполага за някои видове от умерената зона с месести плодове; той се преодолява чрез изкисване и промиване в течаща вода с температура 25 °С, като предварително се отстраняват тъканите, съдържащи инхибитори; промиването продължава до няколко дни, след което семената отново се просушават при температура до 25 °С. 2. Ендогенен покой - определен е от физиологични механизми на задържане на покълнването в самия зародиш. Дели се на морфологичен и физиологичен, а може да бъде и комбиниран: а) преодоляване на морфологичен покой - дължи се на морфологичното недоразвитие на зародиша, обикновено поради недостиг на топлина при узряването на семената; той се преодолява чрез стратификация при температура 15 - 25 °С; такъв покой може да притежават семената на планинския ясен, Symphoricarpos и други, като обикновено е комбиниран (морфо-физиологичен) и затова се прилага топло - студена стратификация; б) преодоляване на физиологичен покой - определен е от физиологичното състояние на зародиша. Физиологичният покой на семената се преодолява по няколко начина: - За видове със слаб физиологичен покой на семената (Aesculus, Maclura, Punica, Sorbaria, Zelkova и др.) или умерен физиологичен покой на семената (планински и ясенолистен явор, шестил, мекиш, доста костилкови и семкови видове) се предпочита есенен посев. Той може да се преодолее и чрез студена стратификация. - При някои видове с дълбок физиологичен покой (липи, ясени, обикновен габър, дрян, чашкодрени, шипка и др.) е най-резултатно да се приложи бране преди пълното узряване на семената - във физиологична зрелост, когато семената са придобили кълняемоспособност, но зародишът все още не е изпаднал в състояние на физиологичен покой. Засяването се извършва веднага (в края на лятото) или през есента, след съхраняване на семената, смесени с влажен пясък, в сандъци или "летни" окопи. Другата възможност е стратификацията - продължителна студена, топло - студена или ускорена. в) преодоляване на комбиниран покой - съчетава най-малко два типа покои, най-често физиологичния с морфологичен, механичен и рядко с физичен или химичен; семената се подготвят чрез топло - студена стратификация. Прилагат се следните видове стратификация: аа) обикновена стратификация - протича за няколко месеца при относително постоянна температура или с еднократна смяна на температурния режим и съответно бива студена и топло - студена. - студена стратификация - протича при температура 3 - 5 °С с различна продължителност (1 - 12 месеца) в зависимост от степента на покоя; - топло - студена (лятно - зимна) стратификация - протича при температурен режим с две фази: топла при 15 - 23 °С за 1 - 3 месеца и студена при 1 - 5 °С за 3 месеца; бб) ускорена стратификация - протича в скъсен срок (25 - 45 дни) при неколкократно и рязко сменяне на температурния и влажностния режим. Като субстрат за стратификация се използват промит речен пясък, вермиколит, перлит или торф, като се спазват следните изисквания: поддържа се влажност на субстрата около 60 % от пълната влагоемност (пясъкът, стиснат в ръка, запазва формата си, без да се отделя вода); при използване на торф като субстрат същият трябва да бъде с рН 5 - 6. Преди започване на предпосевната подготовка се извършва обеззаразяване на помещенията, съдовете, субстрата и семената с разтвори на фунгициди - 0,5 % калиев перманганат или 0,1 % формалин. След промиване семената се киснат едно денонощие във вода. Посевните материали се смесват със субстрата в съотношение 1:3 обемни части или се поставят разслоени в тънък пласт между субстрата. По време на стратифицирането сместа се размесва редовно - на 7 - 10 дни. В зависимост от количеството на партидите се използват перфорирани сандъци (с примерни размери: дължина 80 см, широчина 40 см и височина 30 - 35 см) или земни окопи - "летни" или "зимни". Летни окопи се използват за провеждане на топлата фаза при топло - студена (лятно - зимна) стратификация или до есенния посев. Те се изкопават с дълбочина 30 см, широчина 50 см и дължина според количеството. Зимни окопи се прилагат в два варианта - незамръзващи и замръзващи. В незамръзващи (топли) окопи се стратифицират семената на семкови видове, обикновен явор, липи и други видове при температура 0 - 5 °С. Изкопават се с дълбочина до 80 см, широчина 1 м и дължина до 2 м, на дъното им за дренаж се изгражда дъсчен под, повдигнат на 15 - 20 см. Слоят от семена с пясък е дебел до 50 см, покрива се с дъсчен капак на 5 - 6 см над повърхността му. Поставят се отдушници от перфорирани тръби с диаметър до 30 см - по един на 1 м2. Отгоре се разстила пласт от слама с дебелина 20 - 25 см, а по-късно се натрупва пласт от сняг с дебелина 30 - 40 см. В замръзващи (студени) окопи се стратифицират предимно семена на костилкови видове. Изкопават се по-плитко - до 60 см, и са без отдушници. На дъното на окопите (или сандъците) се настила изолиращ пласт от 5 см леко навлажнен пясък. Семената се залагат в замръзващите окопи веднага след добиването им и се покриват с по-тънък пласт слама. Температурният режим е променлив, като в топлите периоди на есента (температура над 20 °С) окопите се откриват през нощта и сместа се разбърква, а в студените периоди на зимата сместа замръзва. За по-бързо преодоляване на дълбокия физиологичен покой освен ускорена стратификация се прилагат и други средства, като обработка с ултразвук, гиберелин, някои ауксини (бензил-аминопурин), променлив ток, инфрачервени лъчи, високо налягане и други, но по правило се въздейства върху навлажнени или киснати семена. Стратификацията може да се извърши и без субстрат в контролирана въздушна среда. Допълнително се извършват още обеззаразяване с фунгициди и обработка на семената с инсектициди и репеленти. Преди посева стратифицираните семена се отделят от пясъка чрез пресяване или промиване с вода, което се извършва на сенчесто и заветно място, а дребните семена (офика, бъз и др.) се сеят заедно с пясъка.
Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби
Приложение № 5
Наредба № 4 от 15 февруари 2012 г. за условията и реда за регистрация на горски разсадници, както и за производство на фиданки в горските разсадници - държавна собственостМагистрат · magistrat.bg/laws/6768c18ec841:Приложение-№-5 · текст към 19 ноември 2026 г.
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
История на промените
Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.
Промени в законите · Atom · само този закон