към чл. 35 (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Критерии за провеждане на индивидуалния дозиметричен контрол на вътрешно облъчване 1. За оценка на необходимостта от индивидуалния дозиметричен контрол, определена от вероятността за получаване на годишни очаквани ефективни дози, по-големи и равни на 1 mSv, трябва да се отчитат следните фактори: а) коефициент на безопасност на физическата форма ffs на радионуклида, основаващ се на физичните и химичните му свойства; в повечето случаите ffs се приема за 0,01; в някои случаи, когато това е оправдано, може да се използва стойността 0,001; б) коефициент на безопасност за различни операции и форми на веществото fhs (табл. 1); в) коефициент на надеждност на защитата fps при използване на стационарно защитно лабораторно оборудване (табл. 2). Таблица 1 Коефициенти на безопасност при различни дейности Процес Коефициенти на безопасност при различни дейности fhs 1. Съхраняване на радиоактивни вещества 0,01 2. Прости операции с течни субстанции 0,1 3. Химически операции 1 4. Сложни операции с влажно вещество с опасност от разпиляване 10 5. Прости операции със сухо вещество 10 6. Операции с летливи съединения 100 7. Операции със сухо прахообразно вещество 100 Таблица 2 Коефициенти на надеждност на защитата Мерки за защита Коефициент на надеждност на защитата fps 1. Открит работен плот 1 2. Камина 0,1 3. Ръкавичен бокс 0,01 2. Индивидуалните средства на защита, осигуряващи допълнителен елемент на безопасност, не трябва да се отчитат при вземане на решение за необходимост от индивидуален контрол. 3. Фактор за вземане на решение dj за радионуклида j се определя, както следва: dj=0,02 x AjALI-1ffsfhsfps x 10-3, където: Aj е съвкупната активност на радионуклида j, присъстваща на работното място в течение на една година; ALI - съответната граница на годишно постъпване съгласно Наредбата за основни норми за радиационна защита; 0,001 - коефициент за преминаване от сиверт в милисиверт. Ако се приеме ffs = 0,01, уравнението се опростява до dj = 0,2 x AjALI-1fhsfps. Факторът на решение D за всички радионуклиди на работното място е: Индивидуален контрол е необходим, ако D ? 1; за D ? 1 той е препоръчителен. 4. За даден радионуклид, обработван на открит плот (fhs = 1) със стандартни химически операции (fps = 1), приемайки ffs = 0,01, съвкупната активност за една година, необходима за постигане на dj = 1, трябва да превишава 5 пъти границата на годишно постъпване. 5. Когато на работното място присъства повече от един радионуклид, решението относно необходимостта от индивидуален контрол по отделни радионуклиди се основава на следните критерии: а) контрол се провежда, когато за някой от радионуклидите dj ? 1; б) при D ? 1 решението за контрол се взема, когато dj ? 0,3, за който и да е от радионуклидите; в) контрол по радионуклиди, за които dj е много по-малко от 0,1, не е необходим. 6. За операции, отговарящи на горните критерии, индивидуален контрол трябва да се провежда или в рамките на програмите за текущ контрол (при непрекъснат работен процес), или в рамките на програмите за целеви контрол. Последният се използва за получаване на информация по конкретна дейност и за обосновката й, ако тази операция се изпълнява от време на време. 7. Когато работник изпълнява няколко функции на различни работни места, решението за необходимостта от индивидуален контрол се основава на щателен анализ на всички задължения на работника.