(1) За взетата мярка за неотклонение „Поставяне под най-близко наблюдение в частта“, „Домашен арест“ или „Задържане под стража“ незабавно се уведомява съответният командир (началник). При вземане на мярка за неотклонение „Поставяне под най-близко наблюдение в частта“ на съответния командир (началник) се изпраща за изпълнение екземпляр от постановлението, с което е взета.
(2) За задържане под стража на офицери и цивилни служители освен на съответния началник незабавно се съобщава и на министъра на отбраната чрез директора на служба „Военна полиция“ съгласно чл. 402, ал. 3 НПК.
(3) Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, военният прокурор изпраща препис от определението на съответния началник, за да го отстрани временно от длъжност, съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(4) Мерките за неотклонение „подписка“ и „гаранция“ се вземат с постановление на органа на досъдебното производство, изготвено непосредствено след привличането като обвиняем. В постановлението се посочват времето и мястото на издаване, органът, който го издава, номерът на делото, трите имена на обвиняемия, престъплението, за което се повдига обвинение, мотивите за определената мярка. Постановлението се предявява на обвиняемия срещу подпис.
(5) Разследващите органи са длъжни да уведомяват прокурора за настъпването на обстоятелства, които налагат вземането, промяната или отмяната на мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда.
(6) Контролът по фактическото изпълнение на мярката за неотклонение домашен арест на военнослужещи от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се извършва от съответната регионална служба „Военна полиция“ по разпореждане на прокурора.