Съветът за управление на въздушното пространство:
- 1. ежегодно извършва преглед на: а) изискванията на ползвателите на въздушното пространство; б) изискванията за използване на въздушното пространство, които произтичат от международни договори, по които Република България е страна;
- 2. оценява националните структури на въздушното пространство и трасовата мрежа с цел планиране на гъвкави структури и процедури за тяхното използване;
- 3. предлага за утвърждаване от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната: а) дейностите, които изискват временно резервиране или отделяне на въздушно пространство; б) хоризонталните и вертикалните граници на временно резервирани зони и временно отделени зони, като границите обхващат въздушно пространство, което е необходимо за извършване на дейностите на ползвателя; в) буферните зони (зони за безопасност) по границите на всички зони, в които се провеждат дейности, потенциално опасни за въздухоплаването; г) критериите и процедурите за създаване и използване на регулируеми странични и вертикални граници на въздушното пространство, осигуряващи динамични промени в траекториите на полетите на въздухоплавателните средства за кратък срок; д) мерките за координиране на националната политика за управление на въздушното пространство с политиките на съседните страни за съвместно използване на въздушното пространство през националните граници; е) правилата за осигуряване на необходимото ниво на безопасност за гражданския трафик при изпълнение на задачи от държавни въздухоплавателни средства за осигуряване контрол над въздухоплаването при охрана на въздушното пространство и за полицейски, митнически и други дейности; ж) правилата за използване на управляеми структури на въздушното пространство; з) приоритетите за използване на въздушното пространство от различни ползватели; и) правилата и процедурите за договаряне на предтактическо ниво за ежедневното разпределяне на въздушното пространство и координацията на тактическо ниво при използването му; й) условията, при които отговорността за осигуряване на сепарация между Общия въздушен трафик (GAT) и Оперативния въздушен трафик (OAT) полети се поема от гражданските органи за обслужване на въздушното движение или от военните органи за обслужване на въздушното движение; к) процедурите за координация в реално време между гражданските и военните органи за обслужване на въздушното движение, използвайки директна комуникация „земя – земя“ и пряко предаване на информация, необходима за разрешаване на специфични ситуации при обслужване на въздушното движение с цел запазване на безопасността; л) трансграничното въздушно пространство въз основа на сключени международни договори и след съгласуване със съседни държави, отчитайки потоците въздушно движение и дейностите на ползвателите; м) временните структури от въздушно пространство въз основа на сключени международни договори и след съгласуване със съседни държави с цел осигуряване на оптималното му използване от всички ползватели; н) общите стандарти със съседните страни за сепарация между гражданските и военните полети за дейностите във въздушното пространство по букви „л“ и „м“; о) годишен доклад за прилагане на Концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство; п) преглед и оценка на процедурите за договаряне на предтактическо ниво и координацията на тактическо ниво, свързани с гъвкавото използване на въздушното пространство;
- 4. предлага процедури за консултации между всички ползватели на въздушното пространство за отчитане на техните изисквания;
- 5. установява механизми за архивиране на данни за заявки, разпределение и действително използване на структури от въздушното пространство с цел по-нататъшни действия по анализ и планиране;
- 6. анализира дейностите по изпълнение на Концепцията на Евроконтрол за гъвкаво използване на въздушното пространство и дава предложения за въвеждане на необходимите промени в ЕСГВУВП.