към чл. 6, т. 11 (Ново - ДВ, бр. 10 от 2021 г., в сила от 05.02.2021 г.) Изисквания относно екологосъобразното междинно съхранение на живак, смеси на живака и/или живачни съединения, различни от отпадъци, съдържащи живак I. Екологосъобразно междинно съхранение А. Местоположение 1. При избора на местоположение на съоръженията за съхранение трябва да се вземат предвид съответните екологични, технически и социални фактори, сред които: а) геологичните особености на района, например потенциал за сеизмична активност; б) чувствителни територии - защитени със закон, в т.ч. елементи на Националната екологична мрежа, планински и горски територии, мочурища, крайречни области; в) райони, които са предразположени към наводнения, водни пътища и водни обекти; г) жилищни райони или други ограничения, свързани с използването на земята; д) очакваното количество живак, смеси на живака и/или живачни съединения, които ще се съхраняват, и съществуващите мерки за контрол за безопасното им съхранение и използване. 2. Изискванията по т. 1 не са приложими, когато се въвеждат допълнителни инженерни мерки и мерки за управление на риска, за да се гарантира, че съоръженията за съхранение могат да издържат на ограниченията на обекта и отговарят на техническия проект и законовите изисквания. Б. Изграждане на съоръжения за междинно съхранение, включително осигуряване на бариери 3. Съоръженията за съхранение трябва да отговарят на определени характеристики с цел опазването на почвата, подземните и повърхностните води, особено при съхранение на големи количества живак, смеси на живака и/или живачни съединения, чрез комбинация от геоложка бариера и други непропускливи бариери. 4. Съоръженията трябва да бъдат проектирани така, че да улесняват безопасното боравене със съдовете/контейнерите, и могат да включват отделни самостоятелни зони за транспортиране и приемане, както и за операции по преопаковане, при които могат да се случват инциденти и разливи/изпускания на живак, смеси на живака и/или живачни съединения, различни от отпадъци, съдържащи живак. 5. За да се намали рискът от пожари, съоръженията трябва да бъдат изградени от незапалими материали, включително за палетите, стелажите и другото вътрешно оборудване. 6. Подовете на съоръженията за съхранение трябва да бъдат проектирани така, че да издържат на натоварването, изчислено на базата на количествата на съхраняваните вещества и смеси. Целостта на пода не трябва да бъде нарушена от канализационни или водопроводни тръби. Подовете на съоръженията за съхранение трябва да бъдат покрити с устойчиви на живак материали като например епоксидно покритие. За предпочитане е подовете да са в светли цветове за по-лесно откриване на живачни капки. Стените трябва да бъдат изградени от материали, които не абсорбират живачни пари; трябва да се избягват порести материали като дърво. В. Съдове, включително вторични съдове за съхранение на живак, смеси на живака и/или живачни съединения, различни от отпадъци, съдържащи живак 7. Изолиране: Съдовете и опаковките, съдържащи живак, смеси на живака и/или живачни съединения, различни от отпадъци, съдържащи живак, не трябва да се съхраняват заедно с тези, съдържащи други опасни вещества. Трябва да се създадат отделни зони за съхранение, дори и в рамките на едно и също съоръжение. Съдовете и опаковките трябва да бъдат обозначени и съхранявани на сухо и безопасно място, до което достъпът е ограничен. 8. Вентилация: Зоните, използвани за съхраняване на живак, смеси на живака и/или живачни съединения, различни от отпадъци, съдържащи живак, не трябва да имат общи системи за вентилация с работните или обществените зони. Те трябва да имат собствени вентилационни системи или да бъдат директно извеждани навън. Вентилационните системи трябва да разполагат с филтри или да имат устройства за контрол на замърсяването, за улавяне на живачните пари или прах. 9. Съдове/контейнери: Трябва да отговарят на следните критерии: а) не трябва да имат повреди от материалите, съхранявани преди това в тях, или да са били използвани за съхранение на материали, които реагират бурно с живак, смеси на живака и/или живачни съединения; б) конструкцията им трябва да е с ненарушена цялост; в) не трябва да са корозирали; г) трябва да имат защитно покритие (боя) за предотвратяване на корозията; д) трябва да бъдат непропускливи за газове и течности. 10. Подходящи материали за съхранение са въглеродна (например минимум ASTM A36) и неръждаема стомана (например AISI 304 или 316L), които не реагират с живак. За вътрешната повърхност на съдовете не е необходимо защитно покритие, ако веществото, което се съхранява в тях, отговаря на стандартите за съхранение и ако в съда няма вода. Защитните покрития (като епоксидна боя или галванично покритие) трябва да се нанесат върху всички външни повърхности по такъв начин, че да няма зони без покритие. Покритията трябва да се нанесат така, че да се сведе до минимум образуването на мехури, обелвания и напукване. Някои пластмаси, като полиетиленът с висока плътност, пропускат живачни пари и трябва да се избягват. Препоръчителни са безшевните опаковки и контейнери, за да се елиминира рискът от пропускания по шевовете. 11. Поради термичното разширяване на живака максималната степен на запълване на съда следва да е 80 на сто от обема му. 12. Етикетиране: Върху всеки съд/контейнер/опаковка трябва да бъдат поставени етикети, включващи данни за контакт с доставчиците на живак, смеси на живака и/или живачни съединения, произхода им, нивото и чистотата на живака, номер на съда/контейнера/опаковката, брутното и нетното тегло и датата на напълването им с живак, смеси на живака и/или живачни съединения. Г. Пренос на живак, смеси на живака и/или живачни съединения 13. За живака, смесите на живака и/или живачните съединения трябва да бъде създаден и редовно актуализиран регистър при съхранението. В регистъра се въвежда информация за доставката, преместването или при необходимост обезвреждането на съхраняваните живак, смеси на живака и/или живачни съединения, включително да се записват съхраняваните партиди. Регистърът трябва периодично да се проверява спрямо броя на съдовете/опаковките, съхранявани в съоръжението, за да се гарантира актуалността му. Поддържането на записи е задължително за целите на контрола. Когато количеството на съхранявания живак, различен от отпадъци от живак, надхвърля 50 тона или когато доставките на живак надхвърлят 10 тона на година, операторът предоставя на контролния орган информация за съответните количества за всеки обект в срок до 30 дни. 14. Трябва да се извършват редовни (например месечни) инспекции на съоръженията за съхранение, за да се избегнат повреди, разливи/изпускания и влошаване на качеството на съхранението. 15. Всички документи, съдържащи необходимата информация, включително сертификатите, придружаващи съдовете/контейнерите/опаковките, и записите за изваждане от съоръжението и транспортирането на живак, смеси на живака и/или живачни съединения след междинното им съхранение, за дестинацията и предназначението им, трябва да се съхраняват за срок 5 години. Д. Обучение на служителите и план за действие при аварийни ситуации 16. Трябва да бъде разработен/допълнен планът за действие при възникване на аварийни ситуации в съответствие с изискванията на законодателството за защита при бедствия и на Закона за опазване на околната среда във връзка със съхранението на живак, смеси на живака и/или живачни съединения, в сътрудничество с местните органи по пожарна безопасност и защита на населението. Аварийният план трябва да включва евакуация и процедури, които трябва да се следват в случай на тероризъм, пожар или други катастрофални събития, които биха могли да доведат до значителни изпускания на живак, както вътре, така и извън периметъра на съоръжението. Планът трябва да се прилага незабавно при случайни разливи/изпускания или други извънредни ситуации. Разположените в близост общности трябва да бъдат запознати с аварийния план и да знаят как да следват съответните процедури. 17. Основните елементи на всеки план за реагиране при извънредни ситуации включват идентифициране на потенциалните опасности; законите, уреждащи плана за реагиране при извънредни ситуации; действията, които трябва да се предприемат при извънредни ситуации, включително мерките за ограничаване на вредните въздействия; план за обучение на служителите; комуникационните цели (органи по пожарна безопасност и защита на населението, полицейски органи, единен европейски номер 112, съседни общности, местно управление и др.); както и методите и графиците за изпитване на оборудването за реагиране при извънредни ситуации. Трябва да се провежда проиграване на действията при извънредни ситуации. 18. Аварийният план трябва да обхваща различни сценарии, които могат да включват, без да се ограничават до: а) повреда на съдовете/контейнерите/опаковките за съхранение по време на боравене, включително разграничение между малки щети и сериозни повреди (например изцяло неработещо уплътнение на контейнер); б) откриване на течове на съдовете/контейнерите по време на рутинните проверки; в) изпускания, възникнали по време на операции за преопаковане, при необходимост, и г) повреда на самото съоръжение за съхранение, например поради наводнение, пожар, земетресение, тежки климатични условия, сериозна авария (експлозии, изтичане, изпускания, разпръскване) или вандализъм, които нарушават физическата цялост на съоръжението. 19. Във всеки сценарий трябва да се идентифицират: а) оборудването и процедурите, необходими за справяне с изпусканията на живак, смеси на живака и/или живачни съединения; б) служителят и/или официалното лице за оказване на първа помощ за спешните медицински случаи; в) официалното лице в съоръжението, отговорно за оценката на ситуацията (т.е. дали изпускането е незначително или сериозно) и за контрола на работниците при справяне с изпускането или инцидента; г) процедури за уведомяване на другите работници в съоръжението (особено по отношение на нуждата от предоставяне на лични предпазни средства); д) подходящият момент за свързване с местната служба за реагиране при извънредни ситуации за допълнителна помощ; е) подходящият момент за свързване с националния зелен телефон в Министерството на околната среда и водите; ж) подходящият момент за уведомяване на обществеността и какви действия трябва да се предприемат; з) подходящият момент за евакуиране на всички работници от съоръжението. 20. Служителите, занимаващи се с боравенето или съхранението на живак, смеси на живака и/или живачни съединения, трябва да преминат подходящо обучение. Служителите, които не боравят, но са изложени на риск от случайно изпускане, също трябва да са информирани за рисковете и опасностите, свързани с живака, смесите на живака и/или живачните съединения, и да са запознати с аварийния план. Достъп до зоната за съхранение трябва да имат само служителите, преминали подходящо обучение, включително за разпознаване на специфичните за живака опасности и за работа с живак, смеси на живака и/или живачни съединения. 21. Служителите трябва да имат основни познания за: а) химичните свойства и страничните ефекти на живака; б) как да се идентифицира и да се отдели от другите опасни химични вещества и смеси; в) стандарти за безопасност при работа, свързана с живак, смеси на живака и/или живачни съединения; г) стандартите за етикетиране и съхранение, определени за съоръжението, изискванията за съвместимост на съдовете и датиране при затваряне на съдовете; д) как безопасно да се борави с живак, смеси на живака и/или живачни съединения, включително при случайни разливи/изпускания, с помощта на наличното в съоръжението оборудване и предпазни средства; е) как се използват устройствата за наблюдение на живачните пари, за да се идентифицират възможните източници на повишени нива на живак в съоръжението и да се предостави на работниците необходимата информация за гарантиране на безопасността им (например когато е необходимо да се използва защита на дихателните пътища). 22. Цялото оборудване, необходимо за справяне с разливите или изпусканията на живак, смеси на живака и/или живачни съединения, трябва да бъде налично и в добро състояние. Оборудването може да включва абсорбиращи материали, химически реактиви, които могат да се използват при разливи/изпускания на живак, подходящи инструменти за събиране на материалите и допълнителни съдове/контейнери, в които да се поставят почистените материали, за да се намали разпространението им. 23. Всяко разливане/изпускане на живак, смеси на живака и/или живачни съединения, дори и в малки количества, трябва да се счита за опасно и мястото да се почиства внимателно. Разливите/изпусканията трябва да се докладват на ръководството и на контролните органи незабавно, а датата, часът, местоположението и количеството живак, смеси на живака и/или живачни съединения трябва да бъдат документирани и записите за тези случаи да се съхраняват. II. Закриване на обект/съоръжение 24. По време на фазата на проектиране на обекта/съоръжението за междинно съхранение следва да се изготвя план за закриване. Този план трябва да се актуализира редовно, за да отразява всички промени в условията на обекта от фазата на проектиране до фазата на закриване. В края на експлоатационния живот на склада останалото количество живак, смеси на живака и/или живачни съединения, които не са използвани за разрешена употреба, и материалите, замърсени с живак, трябва да бъдат оползотворени или обезвредени по време на закриването в съответствие с изискванията на управление на отпадъци от живак. Със замервания на въздуха и почвата и проверка на оборудването следва да се потвърди, че закриването на склада се извършва по екологосъобразен начин. Когато замърсяването е над установените в законодателството нива, складът трябва да се третира като замърсен обект. III. Информация относно транспортирането на живак, смеси на живака и/или живачни съединения 25. Живакът, смесите на живака и/или живачните съединения трябва да се транспортират по безопасен и екологосъобразен начин, за да се избегнат случайни разливи/изпускания. За целта трябва да бъдат идентифицирани, опаковани и транспортирани в съответствие с разпоредбите за превоз на опасни товари. 26. Партидата трябва да бъде придружена от доклад за химичен анализ, който посочва нивото на чистота на живака и наличие на онечиствания и/или примеси.