(Нов - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)
(1) За обезпечаване на вземания по съставен акт за установяване на нарушение по този закон митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:
- 1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки;
- 2. запор върху стоки в оборот;
- 3. възбрана върху недвижими имоти.
(2) Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на вземанията по ал. 1.
(3) Обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на вземанията.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на директора на териториалната дирекция, в района на който е установено нарушението.
(5) За неуредените в този член въпроси се прилагат разпоредбите на глава двадесет и четвърта от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.