(1) Определянето на психологичната пригодност на лицата по чл. 2, т. 1 и 2 е за заемане на конкретна длъжност.
(2) Психологичната пригодност се определя съобразно изискванията за съответните направления на дейност чрез изследване и установяване на:
- 1. интелектуални способности и познания, познавателни процеси;
- 2. емоционална стабилност;
- 3. комуникативни умения и социална компетентност;
- 4. особености на характера и волята;
- 5. нагласи и мотивация, потенциал за справяне и развитие;
- 6. насоченост на личността, ценностни ориентации, интегритет;
- 7. самооценка и равнище на претенции;
- 8. индивидуален стил и поведение.
(3) Изследването за психологична пригодност на кандидатите за назначаване на длъжности за военнослужещи в служба „Военна полиция“ се извършва въз основа на утвърдено от директора на служба „Военна полиция“ мотивирано предложение.
(4) Изследването за психологична пригодност на военнослужещи от служба „Военна полиция“ се извършва въз основа на заповед на директора на служба „Военна полиция“:
- 1. при преназначаване на друга длъжност;
- 2. по мотивирано предложение от пряк началник на военнослужещия.