към чл. 10, ал. 3 и чл. 26, ал. 2 Размери, конструкция, конфигурации и начини на разполагане на обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки за динамична стрелба I. Дефиниция и класификации на обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки за динамична стрелба 1. Обезопасяващи съоръжения 1.1. Обезопасяващите съоръжения са предназначени да поемат и задържат изстреляните по направлението на стрелба проектили, като не позволяват проектилите или части от тях да рикошират. 1.2. Обезопасяващите съоръжения се разполагат напречно на направлението на стрелба или по страните на територията на стрелковата площадка, към които са насочени направленията на стрелба. 2. Видове обезопасяващи съоръжения 2.1. Специално конструирани обезопасяващи съоръжения по направленията на стрелба. 2.2. Обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността (високи хълмове, високи и стръмни скатове и др.). 2.3. Комбинирани съоръжения – съоръжения, съчетаващи обезопасяващи естествени прегради и специално конструирани обезопасяващи съоръжения. 3. Видове специално конструирани обезопасяващи съоръжения в зависимост от използваните материали 3.1. Обезопасяващи съоръжения от пръст и/или инертни материали – земнонасипни. 3.2. Обезопасяващи съоръжения от други материали – обезопасяващи конструкции, запълнени с пръст, инертни материали и др. II. Размери, конструкция и конфигурация на обезопасяващите съоръжения за стрелковите площадки 1. Земнонасипни обезопасяващи съоръжения 1.1. Земнонасипните обезопасяващи съоръжения представляват насипи от инертни материали и/или пръст с трапецовидно сечение и се разполагат по границите на стрелковите площадки/полоси (фиг. 1 и 2). Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 1. Земно-насипни обезопасяващи съоръжения (напречен разрез): 1 – вътрешен скат на насипа; 2 – външен скат на насипа; 3 – било на насипа; 4 – основа на насипа; 5 – стрелкова площадка; H – височина на насипа; φ – ъгъл на естествения откос Фиг. 2. Земно-насипни обезопасяващи съоръжения (надлъжен разрез): 1 – земен насип; 2 – страничен скат на насипа; 3 – било на насипа; 4 – граница на стрелковата площадка; 5 – стрелкова площадка; H – височина на насипа; φ – ъгъл на естествения откос 1.2. Елементи на земнонасипните обезопасяващи съоръжения 1.2.1. Вътрешен скат на земнонасипно обезопасяващо съоръжение – страната на напречното му сечение откъм стрелковата площадка. 1.2.2. Външен скат на земнонасипно обезопасяващо съоръжение – противоположната на вътрешния скат страна от трапецовидното напречно сечение. 1.2.3. Страничен скат на земнонасипно обезопасяващо съоръжение – наклонената страна на сечението му по дължина на насипа. 1.2.4. Било на земнонасипно обезопасяващо съоръжение – горната основа на трапецовидното сечение на насипа. 1.2.5. Основа на земнонасипно обезопасяващо съоръжение – долната основа на трапецовидното сечение на насипа. 1.2.6. Височина на земнонасипно обезопасяващо съоръжение (Н) – вертикалната проекция на разстоянието между ръба на билото и терена на стрелковата площадка в долната основа на земния насип. 1.3. Минимални изисквания към характеристиките на елементите на земнонасипни обезопасяващи съоръжения. 1.3.1. Препоръчва се ъгълът на наклона на вътрешния скат да е 34° (2:3), но не по-малък от 30°. 1.3.2. Препоръчва се ъгълът на наклона на външния скат да е не по-голям от ъгъла на естествения откос (j) на материалите, от които е изграден земният насип. 1.3.3. Препоръчва се ъгълът на наклона на страничния скат да е не по-голям от ъгъла на естествения откос на материалите, от които е изграден земният насип. 1.3.4. В случай че земнонасипното обезопасяващо съоръжение е разположено между две съседни стрелкови площадки и служи за обезопасяващо съоръжение и за двете площадки, и двете страни на напречното му сечение се приемат за вътрешен скат и трябва да отговарят на минималните изисквания за такъв скат. 1.3.5. Широчината на билото на земнонасипното обезопасяващо съоръжение е не по-малка от 1,00 m. 1.3.6. Краят на билото на земнонасипното обезопасяващо съоръжение откъм страната на страничния скат е най-малко с 1,00 m навън от границата на стрелковата площадка (фиг. 3). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 3. Било на стрелковата площадка: 1 – страничен скат на земния насип; 2 – граница на стрелковата площадка; 3 – край на билото на земния насип; 4 – било на земния насип; 5 – вътрешен скат на земния насип; 6 – външен скат на земния насип; 7 – обезопасяващо съоръжение – земен насип; 8 – стрелкова площадка; 9 – подход на състезателите 1.3.7. Минималните височини (Н) на земнонасипните обезопасяващи съоръжения в зависимост от дистанциите за стрелба и използваните оръжия са дадени в табл. 1 и 2. Таблица 1 Нарезна карабина и гладкоцевна пушка Дистанция на стрелба, m Минимална височина Н, m До 25 3,00 Над 25 и до 50 4,00 Над 50 и до 100 5,00 Над 100 6,00 Дистанция на стрелба, m Минимална височина Н, m До 25 3,00 Над 25 и до 50 4,00 Над 50 и до 100 5,00 Над 100 6,00 Таблица 2 Пистолет Дистанция на стрелба, m Минимална височина Н, m До 15 3,00 От 15 вкл. до 25 4,00 От 25 вкл. до 50 5,00 Над 50 6,00 Дистанция на стрелба, m Минимална височина Н, m До 15 3,00 От 15 вкл. до 25 4,00 От 25 вкл. до 50 5,00 Над 50 6,00 1.3.8. Проекцията на линията на прицелване от най-ниската допустима позиция за стрелба през горния ръб на мишените върху обезопасяващото съоръжение трябва да е на не по-малко от 1,0 m от горния ръб на билото на съоръжението (фиг. 4). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 4. Линия на прицелване: 1 – земен насип; 2 – проекция на линията на прицелване; 3 – било на насипа; 4 – удължена дистанция между мишените и земния насип; 5 – значителен ъгъл на наклона на терена на стрелковата площадка; 6 – линия на прицелване; 7 – стрелкова позиция; 8 – мишена; h – височина на най-ниската стрелкова позиция; H – височина на насипа 1.4. Конструкция на земнонасипните обезопасяващи съоръжения. 1.4.1. Еднородни материали. 1.4.2. Земнонасипни обезопасяващи съоръжения със сърцевина от твърди материали. Сърцевината на тези съоръжения може да бъде от трошен камък, скална маса или др. Дебелината на покривния земен слой върху сърцевината на съоръженията откъм страната на вътрешния скат трябва да е не по-малка от 1,00 m (фиг. 5). Покривният земен слой се почиства от твърди включения (камъни и др.) с размери, по-големи от 5 cm. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 5. Земнонасипни обезопасяващи съоръжения със сърцевина от твърди материали: 1 – слой от пръст, пречистен от твърди включения; 2 – ядро от скална маса, трошен камък или други твърди материали; 3 – стрелкова площадка; φ – ъгъл на естествения откос 1.4.3. Повърхността на вътрешния скат може да бъде терасирана в зависимост от вида и характеристиките на материалите, от които е изграден скатът, с цел предотвратяване на ерозия. Терасите са с обратен наклон не по-малък от 5 % (фиг. 6). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 6. Терасиране на земнонасипни обезопасяващи съоръжения: 1 – слой от пръст, пречистен от твърди включения; 2 – ядро от скална маса, трошен камък или други твърди материали; 3 – стрелкова площадка; 4 – тераса на ската с наклон; φ – ъгъл на естествения откос 1.4.4. Скатовете на обезопасяващите съоръжения може да бъдат засадени с подходяща растителност с цел намаляване на въздействието на ерозията. 2. Обезопасяващи съоръжения от други материали 2.1. Обезопасяващи съоръжения може да се изграждат и от други плътни и здрави строителни материали, като: а) монолитен бетон или зидария от бетонни блокове; б) тухлена зидария; в) масивно дърво; г) стоманени листове (ламарина); д) комбинация от материалите по предходните букви. 2.2. Обезопасяващи съоръжения може да се изграждат и с кухи конструкции от материалите по т. 2.1, запълнени с пръст, инертни материали или с друг устойчив на изстрели и задържащ проектилите материал. 2.3. Обезопасяващите съоръжения се изграждат така, че проектилите от допустимите за употреба на съответното спортно стрелбище оръжия и боеприпаси да не преминават през съоръжението дори след продължителна експлоатация. 2.4. Повърхността на съоръжението откъм стрелковата площадка се покрива задължително с материал, който не позволява проектилите да рикошират – обикновено с дървесни плочи на няколко слоя или с плътно дърво или с плътни твърди гумени ленти. 2.5. Височината на обезопасяващите съоръжения от други материали Н е вертикалната проекция на разстоянието между горния ръб на съоръжението и терена на стрелковата площадка в долната му основа. 2.6. Минималните височини Н на обезопасяващите съоръжения от други материали в зависимост от дистанциите за стрелба и използваните оръжия са дадени в табл. 1 и 2. 2.7. Краят на горния ръб на билото на обезопасяващото съоръжение трябва да е най-малко 1,00 m навън от границата на стрелковата площадка (фиг. 3). 3. Обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността 3.1. Открити спортни стрелбища може да се изграждат на терени, на които има съществуващи естествени или изкуствено създадени прегради с височина, равна или по-голяма от изискваната за конкретния вид стрелкова площадка, които могат да се класифицират като обезопасяващи естествени прегради, осигуряващи непробиваемост и задържане на изстреляните в тях проектили, и да не позволяват тези проектили или части от тях да рикошират, като: а) планински скатове, скатове на хълмове и възвишения, скатове на дерета; б) скатове и стени на кариери, пресушени язовири, открити мини и други подобни нефункциониращи обекти. 3.2. Обезопасяващите естествени прегради от топографията на местността по размери и свойства на материалите трябва да осигуряват степен на защита, равна или по-висока от минимално изискуемите по тази наредба за съответните спортни дисциплини и оръжия. В случай че в някое от допустимите направления на стрелба не съществува естествена топографска преграда, се изгражда допълнително обезопасяващо съоръжение съгласно изискванията на т. 1 и/или т. 2 и откритото спортно стрелбище се класифицира като стрелбище с комбинирани обезопасяващи съоръжения. 3.3. Обезопасяващите естествени прегради от топографията на местността трябва да са напречно на всички допустими направления на стрелба. 3.4. Елементи на обезопасяващите естествени прегради от топографията на местността 3.4.1. Вътрешен скат на преградата – линията на напречното сечение откъм стрелковата площадка. 3.4.2. Основа на преградата – пресечната линия на ската с равнината на стрелковата площадка. 3.4.3. Било или горен ръб на топографската естествена преграда – съществуващите такива. 3.4.4. Височина на топографската преграда (Нт) – най-малката от вертикалните проекции на разстоянията между ръба или билото и основата й. 3.4.5. Наклон на скатовете – най-малкият от наклоните на ската по неговата дължина, определени от правите линии, съединяващи основата на ската и билото (ръба). 3.5. Минимални изисквания към характеристиките на елементите на обезопасяващите естествени прегради от топографията на местността 3.5.1. Наклонът на скатовете на обезопасяващите естествени прегради от топографията на местността трябва да е не по-малък от 30°. Оптималният наклон на скатовете е 56°. 3.5.2. Минималната височина на билото на обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността в зависимост от дистанциите за стрелба и използваните оръжия трябва да е не по-малка от посочените височини в табл. 1 и 2. 3.5.3. По повърхността на вътрешния скат, в границите на необходимите височина и широчина, не трябва да има скали и други твърди повърхности, които да причиняват рикошети при попадение на проектил в тях. 4. Комбинираните обезопасяващи съоръжения представляват съвкупност от някои или от всички обезопасяващи съоръжения от видовете, описани в т. II.1, II.2 и II.3.
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 83 от 2013 г., и не се показва тук. Отворете оригинала