(1) При определяне на местоположението на откритите спортни стрелбища извън урбанизираните територии се отчита тяхното безопасно отстояние до най-близките урбанизирани територии и/или до територии с особена териториалноустройствена защита, чийто режим на устройство и контрол се урежда със специални закони.
(2) Безопасното отстояние по ал. 1 се определя в зависимост от:
- 1. проектните направления на стрелба съобразно предназначението на откритото спортно стрелбище според стрелковата дисциплина на съответната лицензирана спортна организация;
- 2. наличието на обезопасяващи съоръжения и/или естествени прегради и техния вид съгласно класификацията на стрелбището;
- 3. необходимите минимални безопасни отстояния по направленията на стрелба от проектните стрелкови позиции до границите на съответните територии в зависимост от вида и калибъра на предвижданото за употреба огнестрелно и/или неогнестрелно оръжие;
- 4. нормативните изисквания за защита от шум и опазване на околната среда;
- 5. нормативните изисквания към териториите с особена териториалноустройствена защита, определени по реда на специални закони.
(3) За безопасно отстояние на откритото спортно стрелбище до границите на урбанизирани територии и/или на територии с особена териториалноустройствена защита се приема най-голямото определено отстояние по ал. 2. Отстоянията се отчитат като хоризонтални проекции, освен ако изрично не е посочено друго.