(1) Потребител, който иска да бъде обезщетен в случаите по чл. 103 от Закона за туризма, е длъжен да представи на застрахователя доказателства за извършените от него разходи за транспорт, включително за подслон и храна за времето на принудителния му престой.
(2) Застрахователят има право да откаже да заплати разликата между действително направените разходи и трикратния размер на разходите, които потребителят би извършил, ако спазва условията, предвидени в договора за организирано пътуване.
(3) Застрахователят е длъжен да разгледа заведената застрахователна претенция, да изиска всички документи, необходими за установяването на събитието и размера на вредите, да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано да откаже плащането в сроковете, посочени в чл. 105 и 107 от Кодекса за застраховането.