(Нов - ДВ, бр. 50 от 2019 г.)
(1) Доставчиците на платежни услуги прилагат задълбочено установяване на идентичността на платеца в случаите по чл. 100 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) при спазване на мерките за сигурност в съответствие с изискванията на глава втора от Регламент (ЕС) 2018/389.
(2) Доставчиците на платежни услуги може да не прилагат задълбочено установяване на идентичността на платеца в случаите и при условията на членове 10 - 20 от Регламент (ЕС) 2018/389.
(3) Доставчиците на платежни услуги по ал. 2 уведомяват писмено БНБ, преди да започнат да прилагат някое от изключенията по членове 10 - 20 от Регламент (ЕС) 2018/389, като посочват за коя от предлаганите платежни услуги ще се отнася то. Доставчиците на платежни услуги уведомяват писмено БНБ за всяка промяна при прилагането на изключенията по членове 10 - 20 от Регламент (ЕС) 2018/389.
(4) В случаите по член 17 от Регламент (ЕС) 2018/389 доставчиците на платежни услуги предоставят на БНБ доклад от одит, извършен от одитори с опит в сигурността на информационните технологии и плащанията, който да удостовери, че специалните процеси или протоколи за плащане осигуряват нива на сигурност, които са поне еквивалентни на тези при прилагането на задълбочено установяване на идентичността съгласно чл. 100 от ЗПУПС.
(5) Българската народна банка изисква от доставчиците на платежни услуги да извършват мониторинг и да предоставят резултатите от него в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2018/389.
(6) Българската народна банка може да задължи доставчик на платежни услуги да преустанови използвано от него изключение по ал. 2, в случай че доставчикът не изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2018/389.