(1) Вредите на селскостопанското имущество по чл. 22, ал. 1, т. 5 от закона се оценяват, както следва:
- 1. вреди на сгради: а) при унищожаване на сграда - по цени, определени с Наредбата за цените на недвижимите имоти (ДВ, бр. 99 от 1979 г.); б) при частични повреди - средствата, необходими за възстановяването им;
- 2. вреди на машини, противоерозионни, мелиоративни и други движими и недвижими съоръжения, агрегати, прикачен инвентар и резервни части за тях: а) при унищожаване - по действителната им стойност; б) при частично увреждане - средствата, необходими за възстановяването им;
- 3. вреди от кражба или присвояване на продукция, животни, птици, риби, машина, агрегат, резервна част, селскостопански инвентар или друго движимо селскостопанско имущество - по цени на дребно;
- 4. увреждане на обработваема земя, естествени и изкуствени ливади и пасища - разходите, необходими за възстановяване на плодородието.
(2) Размерът на обезщетението за вреди от завземането или предоставянето без законно основание на държавни или обществени обработваеми земи, естествени и изкуствени пасища или от неосвобождаването им след покана се определя съгласно тарифата по чл. 22, ал. 3 от закона.
(3) Покана по предходната алинея и по чл. 40, ал. 1, т. 6 от закона се прави, когато е отпаднало законното основание да се държи или ползува обществена селскостопанска земя, селскостопанска постройка или друго недвижимо обществено селскостопанско имущество.