(В сила от 21.12.2016 г.)
(1) При осъществяване на дейността си по издаване на удостоверения за електронна идентичност министърът на вътрешните работи може да се подпомага от администратори на електронна идентичност, вписани в регистъра по чл. 10.
(2) При издаване на удостоверения за електронна идентичност на български граждани, които пребивават в чужбина, министърът на вътрешните работи се подпомага и от дипломатическите и консулските представителства на Република България. В този случай технологичната и организационната обезпеченост за осъществяване на дейността се осигурява от министъра на външните работи, съгласувано с министъра на вътрешните работи.
(3) Дейността на администратора на електронна идентичност по ал. 1 и на представителствата по ал. 2 включва:
- 1. приемане на писмени заявления от физически лица за издаване на удостоверения за електронна идентичност;
- 2. идентифициране на заявителя чрез проверка на представен документ за самоличност;
- 3. проверка по електронен път чрез защитена сесия за обмен на данни към органа за електронна идентификация за валидност на представения документ за самоличност и допълнително идентифициране на заявителя чрез изпратената от органа за електронна идентификация информация;
- 4. изпращане по електронен път до органа за електронна идентификация на заявления за издаване на удостоверения;
- 5. заявяване пред органа за електронна идентификация на промени в данните, въз основа на които е издадено удостоверението, както и на спиране, възобновяване и прекратяване на удостоверения;
- 6. персонализиране на удостоверения за електронна идентичност чрез запис върху електронни носители.
(4) Администраторът на електронна идентичност съхранява документите, свързани с дейностите по ал. 3, за срок 20 години.