(1) Обследването за енергийна ефективност включва следните основни етапи и дейности:
- 1. подготвителен етап, който включва следните дейности: a) оглед на сградата; б) събиране и обработка на първична информация за функционирането на сградата и разходите за енергия за представителен предходен период от време, както и проверка за изпълнение на възможностите, предвидени в чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ;
- 2. етап на установяване на енергийните характеристики на сградата, който включва следните дейности: а) анализ на съществуващото състояние и енергопотреблението; б) изготвяне на енергийни баланси, определяне на базовата линия на енергопотребление; в) огледи и измервания за събиране на подробна информация за енергопреобразуващите процеси и системи; г) обработване и детайлизиран анализ на данните; д) анализ на съществуващата система за управление на енергопотреблението; е) определяне на енергийните характеристики на сградата и потенциала за тяхното подобряване;
- 3. етап на разработване на мерки за повишаване на енергийната ефективност, който включва следните дейности: а) изготвяне на списък от мерки за повишаване на енергийната ефективност; б) остойностяване на мерките, определяне на годишния размер на енергоспестяването, подреждане на мерките по показател „срок на откупуване“; в) формиране на пакети от мерки, определяне на годишния размер на енергоспестяването с отчитане на взаимното влияние на отделните мерки и технико-икономическа оценка на пакетите от мерки; г) анализ и оценка на количеството спестени емисии CO2 в резултат на разработените мерки за повишаване на енергийната ефективност;
- 4. заключителен етап, който включва следните дейности: а) изготвяне на доклад и резюме за отразяване на резултатите от обследването; б) представяне на доклада и резюмето на собственика на сградата.
(2) Мерките за повишаване на енергийната ефективност следва да са съобразени с предназначението на сградата и да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 9, ал. 2 ЗЕЕ.