(В сила от 1.01.2000 г.)
(1) Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.
(2) Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва и наименование на локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент. Номерът на локализационната единица може да се състои от комбинация, съдържаща до четири символа, като първите три задължително са цифри, а последният символ е буква. Входът се обозначава с една буква или с число до две цифри. Етажът се обозначава с число до две цифри. Апартаментът се обозначава с число до три цифри.
(4) Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо данните по ал. 3 се вписва името на местността от землището му.
(5)(Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация.
(6)(Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) За адресите по ал. 5 и настъпилите промени в тях се изпраща писмено информация до териториалните звена "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(7)(Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Съвкупността от адресите по ал. 5 за всички общини образуват Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България.