(1) Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България се извършва от органи по приходите, оправомощени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане.
(2) С фискалния контрол не се установяват задължения за данъци, но могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци.
(3) За всяко действие при извършването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск се съставя протокол.