(1) Българската народна банка може да изисква от всяка ДСЗИ на консолидирана или на индивидуална основа, както е приложимо, да поддържа буфер за ДСЗИ в размер до 2 % от общата стойност на рисковата експозиция. Този буфер се състои от базов собствен капитал от първи ред и е в допълнение на базовия собствен капитал, покриващ изискването по чл. 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
(2) Определянето на буферите за ДСЗИ не следва да води до несъразмерни отрицателни последици за цялата или за части от финансовата система на други държави членки или на ЕС като цяло и да не създава пречка за функционирането на вътрешния пазар. Определеният буфер се преразглежда от БНБ поне веднъж годишно.
(3) Един месец преди оповестяване на решението по ал. 1 за определяне или промяна на буфер за ДСЗИ БНБ уведомява ЕК, ЕССР, ЕБО и компетентните и определените органи на съответните държави членки. Уведомлението съдържа подробно описание на:
- 1. обосновката на вероятността буферът за ДСЗИ да бъде ефективно и пропорционално средство за намаляване на риска;
- 2. оценка на вероятното положително или отрицателно въздействие на буфера за ДСЗИ върху вътрешния пазар, направена въз основа на наличната информация;
- 3. нивото на буфера за ДСЗИ, което БНБ възнамерява да определи.
(4) Когато ДСЗИ е дъщерно дружество на ГСЗИ или ДСЗИ, която е институция майка от ЕС и за нея е определено изискване за буфер за ДСЗИ на консолидирана основа, приложимият на индивидуална основа буфер за дъщерното дружество не може да надвишава по-голямата от двете стойности: 1. 1 % от нивото на общата рискова експозиция; и 2. нивото на буфера за ГСЗИ или ДСЗИ, приложимо за групата на консолидирана основа.