(1) Министърът на правосъдието отнема разрешението за извършване на посредничество при международно осиновяване при:
- 1. неизпълнение на задължение по чл. 20 и 21;
- 2. нарушаване на изискванията по чл. 22;
- 3. сключване на договор за посредничество при международно осиновяване, чието съдържание не съответства на образеца по чл. 5, ал. 3, т. 7, и/или при неизпълнение на договор, сключен с осиновяващ;
- 4. в случаите на чл. 14, ал. 5, изречение второ;
- 5. при отнемане на разрешението за посредничество по чл. 5, ал. 5.
(2) Отнемането на разрешението се извършва със заповед на министъра на правосъдието по мотивирано предложение на Съвета по международно осиновяване. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.
(3) Организацията, чието разрешение е отнето, няма право да подава заявление за издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване за срок две години.