(1) Нормите за допустими емисии се отнасят за отпадъчните газове (производствени и/или вентилационни), изпускани организирано в атмосферния въздух след последния технологичен агрегат или пречиствателно съоръжение на съответната инсталация (съоръжение, линия или агрегат), без да се допуска или отчита разреждането им.
(2) В случаите, когато за категориите неподвижни източници не е посочено друго, количеството на отпадъчните газове и измерените концентрации на вредни вещества в тях се определят при следните условия:
- 1. за процеси, в които се използват горивни уредби, измерените концентрации се привеждат към съдържанието на кислород в обемни проценти, както следва: а) производство на асфалтови смеси - 17 %; б) директно сушене на продукти и материали с горещи газове, получени в горивна камера - 17 %; в) топене на минерални материали, като базалт, шлаки и др. - 8 %; г) подгряване на метали за валцоване и други обработки - 5 %; д) производство на набъбнал перлит, шисти или глини - 14 %; е) изпичане на варовик, боксит, доломит, гипс, диатомит, магнезит и кварцит - 9 %; ж) изгаряне на дървесни и растителни отпадъци, хартия, слама - 11 %; з) изгаряне на луга от производството на целулоза - 5 %;
- 2. емисиите се определят спрямо състава и общото количество на отпадъчните газове и определеното с наредбата съдържание на кислород в тях за съответния процес, освен ако изрично не е посочено друго.
(3) Когато измереното съдържание на кислород е различно от определеното за съответната категория неподвижни източници, измерената емисия се коригира, като се умножи с коефициента К, определен по формулата: 21 - Он К = -------------------- , където: 21 - Ои Он е определеното с наредбата нормално съдържание на кислород в обемни проценти, за което се отнасят съответните НДЕ; Ои - измереното съдържание на кислород в обемни проценти след пречиствателното съоръжение.