По смисъла на тази наредба:
- 1. “Тип гума” е категория гуми, които не се различават значително по отношение на търговското наименование на производителя, търговската марка, обозначаването на размерите на гумата, категорията за употреба (универсална, специална, гума с висока проходимост, резервна гума за временно ползване), структурата (диагонална, опоясена диагонална, радиална), категорията за скорост, индекса за капацитет на натоварване и напречното сечение на гумата, монтирана на определена джанта.
- 2. “Универсална (нормална) гума” е гума за обичайна употреба по пътя.
- 3. “Специална гума” е гума със специално предназначение (за смесена употреба по пътя и извън пътя).
- 4. “Структура (конструкция) на гума” са техническите характеристики на каркаса, съгласно фиг. № 1 от раздел III на приложение № 1. 5. “Диагонална гума” или “с наклонен слой на каркаса” е гума, чиито нишки на корда, разположени от борт до борт, образуват ъгли, значително по-малки от 90°, спрямо средната линия (равнина) на протектора. 6. “Опоясена диагонална гума” е гума, чийто каркас са обгражда от брекер, състоящ се от два или повече слоя корд, разположен на срещулежащи ъгли, близки до тези на каркаса. 7. “Радиална гума” е гума, чиито нишки на корда, разположени от борт до борт, образуват ъгли от 90° спрямо средната линия (равнина) на протектора. Каркасът се укрепва с периферен брекер. 8. “Подсилена гума” е гума, каркасът на която е по-устойчив от съответния на стандартната гума. 9. “Борт” е част от външната гума с форма и структура, осигуряващи закрепването на гумата върху джантата. 10. “Корд” са нишки, образуващи тъканта на слоя на каркаса (брекера) в пневматичната гума. 11. “Слой на каркаса (брекера)” е един слой от паралелни нишки с гумено покритие. 12. “Каркас” е част от гумата, различна от протектора и стената, която носи товара в напомпано състояние на гумата. Състои се от няколко (2 - 14) гумирани слоя (корда). 13. “Протектор” е външната част на гумата, която осъществява контакта с пътя. 14. “Стена на външната гума” е видимата отстрани част на гумата (без протектора), монтирана на джантата. 15. “Канали на протектора” е пространството между надлъжните ребра и блоковете в шарката на протектора. 16. “Главни канали” са широки канали, разположени в централната зона на протектора. 17. “Ширина на профила” в mm е линейното разстояние между външните страни на стените на напомпана гума без размера на издатините, получени при маркиране, декорации или защитни ленти и ребра. 18. “Пълна ширина” в mm е линейното разстояние между външните страни на стените на напомпана гума, включително размера на издатините, получени при маркиране, декорации или защитни ленти и ребра. Пълната ширина на гумата е ширина на портектора, когато ширината на протектора е по-голяма от ширината на профила. 19. “Височина на профила” Н в mm е разстоянието, равно на половината от разликата между външния диаметър на гумата и монтажния диаметър на джантата d. 20. “Коефициент на номинално отношение Rа” е една стотна от числото, получено чрез делене на числото, изразяващо номиналната височина на профила, с числото, изразяващо номиналната ширина на профила, rp, изразени в една и съща мерна единица. 21. “Външен диаметър” е пълният диаметър на напомпана нова гума. 22. “Обозначаване на размерите на гума” са обозначения, които показват номиналната широчина на профила в mm, с изключение на някои типове гуми, чиито обозначения на размерите са определени в I колона от таблиците на раздел V на приложение № 1, конвенционалното число d и коефициентът на номинално отношение Ra, с изключение на гумите, за които обозначаването на размерите е показано в първата колона от таблиците на раздел V на приложение № 1. 23. “Конвенционално число d (символ “d”)” показва монтажния и съответстващия на джантата диаметър, изразен чрез код или в mm (но не едновременно и в двете дименсии) съгласно таблица № 1 на раздел IV на приложение № 1. 24. “Монтажният диаметър на джантата d” е диаметър на джантата, върху която е предвидено монтирането на гумата. 25. “Джанта” е компонент (елемент) с кръгъл специален профил, предназначен за монтиране на гумите върху него. При безкамерни гуми джантата осигурява херметичността чрез напасване на бортовете на гумата. 26. “Теоретична джанта” е въображаема джанта, широчината на която би била равна на “х” пъти номиналната широчина на гумата. Стойността “х” се определя от производителя на гумата. 27. “Измервателна джанта” е джанта, на която се поставя гума за измерване на нейните размери. 28. “Изпитвателна джанта” е джанта, на която се монтира гума за изпитване. 29. “Откъртване” е отделяне на парчета гума от протектора. 30. “Отделяне на нишките на корда” е отделяне на нишките на корда от гуменото им покритие. 31. “Разслояване на каркаса (брекера)” е отделяне на съседни слоеве. 32. “Отлепване на протектора” е отделяне на протектора на външната гума от каркаса. 33. “Индекс за капацитет на натоварване” са едно или две числа, показващи максималния допустим товар, който може да носи гумата, при скорост, съответстваща на символа за скорост, в съответствие с изискванията за употреба, определени от производителя. Списъкът на тези индекси и съответните им маси е даден в табл. № 3 на раздел IV на приложение № 1. 34. “Таблица за изменение на капацитета на натоварване в зависимост от скоростта” е таблицата, приведена в раздел VIII на приложение № 1, в която, в зависимост от индексите за капацитет на натоварване и скоростта, са показани измененията на капацитета на натоварване на гумата, когато тя се използва при скорости, различни от съответстващата на нейния индекс за скоростта. 35. “Категория скорост” означава скоростта, изразена чрез символи за категория скорост, показани в табл. № 2 на раздел IV на приложение № 1. 36. “Гума с висока проходимост (за сняг)” е гума с шарка на протектора и структура, проектирана за осигуряване на по-добра работа от нормалните гуми при кал, сняг и киша. Шарката на протектора на гумите за сняг се състои основно от канали и големи блокови елементи, по-широко разположени от тези на нормалните гуми. 37. “Многофункционална гума MST” е гума за разнообразна употреба, т.е. гума, която е подходяща за движение както по пътищата, така и по пресечена местност. 38. “Максимално ниво на натоварване” е максималната маса, предвидена за натоварване на гумата. 39. “Гума за мотопед” означава гума, конструирана за монтиране на мотопед. 40. “Гума за мотоциклет” означава гума, предвидена за монтиране предимно на мотоциклети. 41. “Обиколка при търкаляне (Cr)” е теоретичното разстояние, изминато от центъра (оста) на колелото на моторното превозно средство при извършването на едно пълно завъртане на гумата, и получено по формулата в т. 3.5 от раздел III на приложение № 1. 42. “Тип устройство за осветяване и светлинна сигнализация” са устройствата, които не се различават съществено помежду си по отношение на: а) марка или търговско наименование на производителя; б) характеристики на оптическата система; в) добавяне или премахване на елементи, способни да изменят оптическите резултати чрез отражение, пречупване, поглъщане и/или деформиране по време на експлоатация; г) предназначение за дясно или за ляво движение, или за двете; д) материали, влизащи в състава на разсейвателите и на покритието на отражателите, когато има. 43. “Разсейвател” е най-външният елемент на светлинното устройство, през който предава светлината през осветяващата повърхност. 44. “Покритие” е всеки продукт или продукти, нанесен на един или няколко слоя върху външната повърхност на стъклото. 45. “Устройства за осветяване и светлинна сигнализация от различен тип” са устройствата, които се различават съществено помежду си по отношение на: а) марката или търговското наименование на производителя; б) характеристики на оптическата система; в) добавяне или премахване на елементи, способни да изменят оптическите резултати чрез отражение, пречупване, поглъщане и/или деформиране по време на експлоатация; г) тип на лампата; д) материали, влизащи в състава на разсейвателите и на покритието на отражателите, когато има; е) предназначение за дясно или за ляво движение, или за двете; ж) тип на получавания светлинен сноп (къса светлина, дълга светлина или смесена къса-дълга светлина); з) цокъл, върху който се монтира лампата (лампите) от съответната категория. Поставянето или свалянето на филтри, конструирани специално за изменение на цвета на светлинния сноп, но не за неговото разпределение, не води до промяна на типа. 46. “Външни части на моторното превозно средство” са частите на МПС, които могат да бъдат докоснати в случай на стълкновение с външни препятствия. 47. “Охлузване” е всеки контакт на външните изпъкнали части на МПС с човек или животно, който при определени условия може да предизвика разкъсна рана. 48. “Удар” е всеки контакт на външните изпъкнали части на МПС с човек или животно, който при определени условия може да предизвика прободна рана. 49. “Тип на МПС по отношение на външните изпъкнали части” са моторните превозни средства, между които няма съществени различия, в частност по отношение на формата, размерите, направлението и твърдостта на външните изпъкнали части на моторното превозно средство. 50. “Радиус на закръгление” е радиусът “r” на дъгата от окръжност, която се доближава максимално до закръглението на въпросната част. 51. “Външна повърхност” е частта от МПС, разположена пред задната стена на кабината, определена в точка 2.4, с изключение на самата задна стена, и включваща предния(ите) обтекател(и), предната броня и предното(ите) колело(а). 52. “Кабина” е частта от каросерията, която представлява помещение за водача и пътника, включително вратите. 53. “Задна стена на кабината” е най-задно разположената част от външната повърхност на помещението за водача и пътника. 54. “Базова равнина” е хоризонталната равнина, минаваща през центъра(ите) на предното(ите) колело(а), или хоризонталната равнина, разположена на 50 cm над земята, като се избира по-ниската; тази равнина се определя при натоварено моторно превозно средство. 55. “Линия на пода” е линията, определена от преместването около външната структура на МПС на конус с вертикална ос, неопределена височина и полуъгъл при върха 15° така, че да остава допрян възможно най-ниско до външната повърхност на каросерията. Линия на пода е геометричното място на допирните точки. При определянето на линията на пода не се вземат предвид изпускателните тръби, колелата и локалните функционални механически елементи, закрепени отдолу, като местата за повдигане с крик, опорите на окачването, точките за закрепване на ремаркето или товара. Евентуалните празнини, съществуващи в местата около колелата, се приемат за запълнени от една въображаема повърхност, продължаваща плавно съседната външна повърхност. При определянето на линията на пода се държи сметка, в зависимост от типа на въпросното МПС, на краищата на профила на стените на кабината, на обтекателя или обтекателите (ако има такива), на външния ъгъл на сечението на бронята (ако има такава). Ако съществуват едновременно две или повече допирни точки, за определяне на линията на пода се използва по-ниската или най-ниската точка. 56. “Натоварено моторно превозно средство” е МПС със своя максимално допустим товар, разпределен между осите в съответствие с инструкциите на производителя. 57. “Огледало за виждане назад” е устройство, което не представлява сложна оптична система като перископа и има за цел да осигури ясна видимост зад дву- и триколесни МПС. 58. “Вътрешно огледало за виждане назад” е огледало за виждане назад, което е предназначено за инсталиране в отделението за пътници на дву- и триколесни МПС. 59. “Външно огледало за виждане назад” е огледало за виждане назад, което е предназначено за монтиране върху елемент от външната повърхност на дву- и триколесни МПС. 60. “Тип огледало за виждане назад” са устройства, които не се различават съществено по следните основни характеристики: а) размерите и радиуса на кривината на отражателната повърхност на огледалото за виждане назад; б) устройството, формата или използваните материали, включително закрепването му към дву- и триколесни МПС. 61. “Клас огледала за виждане назад” е съвкупност от устройства, които имат общи характеристики или особености. Те се разделят на следните класове: а) клас I - вътрешни огледала за виждане назад; б) клас L - външни огледала за виждане назад, наричани “главни”. 62. “Тип дву- и триколесно МПС по отношение на огледалата за виждане назад” са МПС, които не се различават по: а) характеристиките, които намаляват полето на видимост и повлияват на монтирането на огледалата за виждане назад; б) положенията и типовете на задължителните и незадължителните (ако има монтирани такива) огледала за виждане назад. 63. “Тип мотопед по отношение на емисиите на замърсяващи газове от двигателя” са мотопеди, които не се различават съществено по отношение на следните характеристики: а) еквивалентната инерционна маса, определена в зависимост от референтната маса в съответствие с разпоредбите на т. 5.2 на раздел IV на приложение № 5; б) характеристиките на двигателя и моторното превозно средство, посочени в раздел I на приложение № 5. 64. “Референтна маса” е масата на МПС в готовност за движение, увеличена със стандартна маса от 75 kg. Масата на мотопеда по време на движение е неговата пълна маса без товар и всички резервоари, заредени най-малко 90 % от тяхната максимална вместимост. 65. “Газови замърсители от мотопеди” са емисии въглероден оксид, въглеводороди и азотните оксиди (изразени в еквивалент на азотен диоксид -NO2). 66. “Тип мотоциклет или триколесно МПС със симетрично разположени колела по отношение на емисиите на замърсяващи газове от двигателя” са мотоциклети или триколесни МПС със симетрично разположени колела, които не се различават съществено по отношение на следните характеристики: а) еквивалентната инерционна маса, определена в зависимост от референтната маса в съответствие с разпоредбите на т. 5.2 на раздел VIII на приложение № 5; б) характеристиките на двигателя и МПС, посочени в раздел I на приложение № 5. 67. “Картер на двигателя” са пространствата, вътрешни или външни на двигателя, свързани с маслената вана чрез вътрешни или външни тръбопроводи, през които могат да излизат газове и пари. 68. “Газови замърсители от мотоциклети и триколесни МПС със симетрично разположени колела” са емисии на въглероден оксид, азотни оксиди (изразени в еквивалент на азотен диоксид NO2) и въглеводороди в следните отношения: C1H1,85 за бензин; C1H1,86 за дизел. 69. “Измервателно-коригиращо устройство” е устройство, което измерва, открива или реагира на работните променливи (напр. скорост на МПС, честотата на въртене на двигателя, трансмисионната предавка, температура, входното налягане или всеки друг параметър) с цел да активира, модулира, забави или деактивира действието на който и да е компонент или работата на контролната система за емисии, който намалява нейната ефективност при условия, които могат да се очакват при нормално действие и употреба на ПС, освен когато използването на такова устройство е включено в приложената изпитателна процедура за одобряване по отношение на емисиите. 70. “Стратегия за управление ирационални емисии” е стратегия или мярка, която при обичайната експлоатация на МПС намалява ефективността на контролната система за емисии до ниво, по-ниско от очакваното за приложимата процедура за изпитване на емисиите. 71. “Тип моторно превозно средство с дизелов двигател” са МПС, които не се различават съществено по отношение на важни аспекти, като характеристиките на двигателя и МПС, посочени по раздел I на приложение № 5. 72. “Тип резервоар за гориво” са резервоарите за гориво, произведени от един и същ производител, чиито конструкция, производство и материал не се различават съществено. 73. “Мерки срещу неразрешено изменение на двуколесните мотопеди и на мотоциклетите” е съвкупността от технически изисквания и спецификации, имащи за цел да предотвратят, доколкото е възможно, неразрешените модификации, които могат да застрашат безопасността, включително и чрез повишаване на показателите на МПС и замърсяване на околната среда. 74. “Показател на моторното превозно средство” е максималната скорост при мотопедите и мощността на двигателя при мотоциклетите. 75. “Категории моторни превозни средства за целите на мерките срещу неразрешено изменение” са МПС, разпределени в една от следните категории: а) моторни превозни средства категория А - мотопеди; б) моторни превозни средства от категория В - мотоциклети с ходов обем, по-малък или равен на 125 cm3, и мощност, по-малка или равна на 11 kW; в) моторни превозни средства от категория С - мотоциклети с мощност, по-малка или равна на 25 kW, и отношение мощност/маса, по-малко или равно на 0,16 kW/kg; г) моторни превозни средства от категория D - мотоциклети, които не са включени в категории В и С. 76. “Неразрешено изменение” е изменение, което не се допуска в съответствие с изискванията на приложение № 7. 77. “Взаимозаменяемост на частите” е взаимозаменяемостта на частите, които не са идентични. 78. “Всмукателен колектор” е комбинацията от всмукателния канал и всмукателната тръба. 79. “Всмукателен канал” е каналът, по който постъпва въздухът в цилиндъра, цилиндровата глава или картера. 80. “Всмукателна тръба” е частта, свързваща карбуратора или системата за управление на постъпването на въздух в цилиндъра с цилиндровата глава или картера. 81. “Всмукателна система” е комбинацията от всмукателния колектор и шумозаглушителя на всмукването. 82. “Изпускателна система” е комбинацията от изпускателната тръба, разширителното гърне и шумозаглушителя, необходим за поглъщането на шума, излъчван от двигателя. 83. “Специални инструменти” са инструментите, предоставяни само на упълномощените представители на производителя на моторното превозно средство и които не са на разположение за общо ползване. 84. “Електромагнитна съвместимост” е способността на МПС или на негови електрически/електронни системи да функционира задоволително в своята електромагнитна обстановка, една от неговите електронни или електрически системи да функционира задоволително в неговата електромагнитна обстановка, без да създава недопустими смущаващи електромагнитни въздействия за който и да било от обектите в тази обстановка. 85. “Смущаващо електромагнитно въздействие” е всяко електромагнитно явление, което може да смути функционирането на дадено моторно превозно средство или на една от неговите електрически или електронни системи. Смущаващото електромагнитно въздействие може да бъде електромагнитен шум, нежелан сигнал или изменение в самата преносна среда. 86. “Устойчивост на въздействието на смущаващите електромагнитни въздействия” е способността на МПС или една от неговите електронни или електрически системи да функционират без влошаване на показателите за ефективността при наличие на конкретни смущаващи електромагнитни въздействия. 87. “Електромагнитна обстановка” е съвкупността от електромагнитните явления, съществуващи на дадено място. 88. “Еталонна пределна стойност” е номиналната пределна стойност, която служи за еталон по отношение на пределните стойности при одобряване на даден тип МПС и при осигуряването на съответствието на продукцията. 89. “Контролна антена” е полувълнов симетричен резонансен вибратор, настроен на честота на измерването. 90. “Широколентово излъчване” е всяко излъчване, чиято широчина на лентата е по-голяма от тази на конкретния приемник или измерителен уред. 91. “Теснолентово излъчване” е всяко излъчване, чиято широчина на лентата е по-малка от тази на конкретния приемник или измерителен уред. 92. “Електрически или електронен отделен технически възел (ОТВ)” е електронен и/или електрически компонент или съвкупност от компоненти, предназначен за инсталиране в моторно превозно средство, заедно с всички електрически връзки и свързващи проводници за извършване на една или няколко специфични функции. 93. “Изпитване на ОТВ” е изпитване, извършвано върху един или няколко специфични ОТВ. 94. “Тип моторни превозни средства по отношение на електромагнитната съвместимост” са МПС, които не се различават съществено помежду си по отношение на: а) общо разположение на електронните и/или електрическите компоненти; б) общ размер, разположение и форма на двигателя и разположение на кабелите за високо напрежение, където има такива; в) изходния материал, от който са изработени шасито и каросерията на МПС (например шаси или каросерия от стъклени влакна, от алуминий, от стомана и т.н.). 95. “Тип ОТВ по отношение на електромагнитната съвместимост” е отделен технически възел, който не се различава от другите технически възли по отношение на техните съществени характеристики като: а) функция, изпълнявана от ОТВ; б) общо разположение на електронните и/или електрическите компоненти. 96. “Непосредствено управление на моторно превозно средство” е управление на МПС, извършвано от неговия водач, въздействащ върху кормилото, спирачките и подаването на гориво. 97. “Тип двуколесен мотопед/мотоциклет по отношение на нивото на шум и изпускателната уредба” са мотопедите или мотоциклетите, между които няма съществени разлики по отношение на: а) типа на двигателя (двутактов или четиритактов, бутален или бутално ротационен, брой и ходов обем на цилиндрите, брой и тип на карбураторите или системите за впръскване на гориво, разположение на клапаните, максимална ефективна мощност и съответна честота на въртене): при ротационните бутални двигатели за ходов обем се счита удвоеният обем на горивната камера; б) типа на трансмисията и по-точно броя и предавателните отношения на предавките; в) броя, типа и разположението на изпускателните системи. 98. “Изпускателна уредба или шумозаглушител на двуколесен мотопед/мотоциклет” е комплект от компоненти, необходими за намаляване на шума, причиняван от мотопеда или мотоциклета и неговите отработили газове. 99. “Оригинална изпускателна уредба или шумозаглушител” е уредбата от типа, с който е било съоръжено МПС при одобряването на типа или при разширението на одобряването на типа. Тя може да е за първоначален монтаж или резервна. 100. “Неоригинална изпускателна уредба или шумозаглушител” е уредбата от тип, различен от този, с който е било съоръжено МПС при одобряването на типа или при разширението на одобряването на типа. Тя може да се използва само като резервна изпускателна уредба или шумозаглушител. 101. “Изпускателни уредби от различен тип” са уредбите, които основно се различават: а) компонентите с различни фабрични или търговски марки; б) характеристиката на материала на определен компонент или различната форма и размери на компонентите; в) принципите на работа поне на един компонент; г) компонентите са съчетани по различен начин. 102. “Компонент на изпускателната уредба” е една от отделните части, чиято съвкупност образува изпускателната уредба (например: изпускателни тръби или тръбопроводи, шумозаглушители в тесния смисъл на думата) и когато е приложимо, всмукателната уредба (въздушен филтър). Ако двигателят е съоръжен с всмукателна уредба (въздушен филтър и/или заглушител на всмукването), необходима за спазването на граничните стойности на нивото на шум, тази уредба се разглежда като компонент със същото значение както самата изпускателна уредба. 103. “Резервна неоригинална изпускателна уредба или компонент на тази уредба” е всяка изпускателната уредба като компонент, предназначена да замени в МПС съответната уредба, с която то е било оборудвано при предоставянето на сертификата за одобряване на типа съгласно раздел IV на приложение № 9. 104. “Тип триколесен мотопед или триколесно МПС по отношение на нивото на шум и изпускателната уредба” са триколесните мотопеди и триколесните МПС, между които няма съществени разлики по отношение на: а) форма и материали на рамата (в частност на отсека за двигателя и неговата шумоизолация); б) дължина и широчина на МПС; в) типа на двигателя (с принудително запалване или запалване чрез компресия, двутактов или четиритактов, възвратно-постъпателен бутален или бутално ротационен, брой и ходов обем на цилиндрите, брой и тип на карбураторите или системите за впръскване на гориво, разположение на клапаните, максимална ефективна мощност при съответна честота на въртене); при бутално ротационните двигатели за ходов обем се счита удвоеният обем на горивната камера; г) типа на трансмисията, по-специално броя и предавателните отношения на предавките; д) броя, типа и разположението на изпускателните уредби. 105. “Изпускателна уредба или шумозаглушител на триколесен мотопед или триколесно МПС” е комплект от компоненти, необходими за намаляване на шума, причиняван от двигателя на триколесния мотопед или мотоциклет и неговите отработили газове. 106. “Оригинална изпускателна уредба или шумозаглушител на триколесен мотопед или триколесно МПС” е уредбата от типа, с който е било съоръжено МПС при одобряването на типа или при разширението на това одобряване. Тя може да е за първоначален монтаж или резервна. 107. “Неоригинална изпускателна уредба или шумозаглушител на триколесен мотопед или триколесно МПС” е уредбата от тип, различен от този, с който е било съоръжено МПС при одобряването но типа или при разширението на това одобряване. Тя може да се използва само като резервна изпускателна уредба или шумозаглушител. 108. “Изпускателни уредби от различен тип за триколесен мотопед или триколесно МПС” са уредбите, които основно се различават по: а) компонентите с различни фабрични или търговски марки; б) характеристиките на материалите на определен компонент или различната форма и размери на компонентите; в) принципа на работа поне на един компонент; г) съчетаните по различен начин компоненти. 109. “Компонент на изпускателната уредба за триколесен мотопед или триколесно МПС” “е една от отделните части, чиято съвкупност образува изпускателната уредба (например: изпускателни тръби или тръбопроводи, шумозаглушители в тесния смисъл на думата) и когато е приложимо, на всмукателната уредба (въздушен филтър). Ако двигателят е съоръжен с всмукателна уредба (въздушен филтър и/или заглушител на всмукването), необходима за спазването на граничните стойности на нивото на шум, тази уредба се разглежда като елемент със същото значение както самата изпускателна уредба. 110. “Резервна неоригинална изпускателна уредба или компонент на тази уредба за триколесен мотопед или триколесно МПС” е всяка част на изпускателната уредба, предназначена да замени в триколесния мотопед или триколесно МПС със симетрично разположени колела съответната част, с която триколесният мотопед или триколесното МПС е бил (-а) съоръжен (-а) при предоставянето на сертификата за одобряване на типа съгласно раздел ХVI на приложение № 9. 111. “Теглително-прикачни устройства” са всички технически възли и устройства на рамите и носещите товара части от каросерията и шасито, които свързват теглещото и тегленото превозно средство, включително неподвижно закрепени или разглобяеми възли и части, пригодени за свързване, регулиране или работа на теглително-прикачните устройства. Към тях се отнасят също неподвижните и подвижните части за закрепване, регулиране или задействане на теглително-прикачните устройства. 112. “Съединителните сферични болтове и носачите” са теглително-прикачни устройства с болт със сферична част и носачи и служат за прикачване на ремаркето с помощта на ключалка. 113. “Ключалките” са механични теглително-прикачни устройства, монтирани върху теглича на ремаркетата, които служат за прикачване към съединителния сферичен болт на превозното средство. 114. “Тип МПС по отношение на устройството за закрепване на обезопасителен колан” са МПС, които не се различават съществено по отношение на размери, форми и материали на структурните елементи на МПС или на седалката, към които са свързани устройствата за закрепване. 115. “Устройство за закрепване на обезопасителен колан” е елемент от структурата на МПС или на седалката, или всички други части на МПС, което подсигурява монтирането на обезопасителните колани. 116. “Лентов водач” е устройството, което променя положението на лентата спрямо положението на използващия обезопасителния колан. 117. “Ефективно закрепване” е точката, използвана за условното определяне на ъгъла на всеки елемент от обезопасителния колан по отношение на ползвателя, в съответствие с изискванията на т. 3 на раздел II на приложение № 11, т.е. точката, в която лентата се закрепва, за да му се осигури положение, идентично с предвиденото работно положение на обезопасителния колан, и която може да бъде или не реалната точка на закрепване в зависимост от вида на конструкцията за закрепване на колана към устройството за закрепване, например когато: а) обезопасителният колан се състои от твърд неогъваем елемент, който се фиксира към долното устройство за закрепване и който е фиксиран или може да се завърта свободно; точката на ефективно закрепване на обезопасителния колан за всички позиции на настройка на седалката е точката, в която лентата на колана е прикрепена към твърдия елемент; б) има направляващо устройство, закрепено към структурата на МПС или на седалката, точка на ефективно закрепване е средната точка от направляващото устройство в мястото, където лентата излиза от него от страната на ползвателя на обезопасителния колан, като лентата да лежи на права линия между точката на ефективно закрепване на обезопасителния колан и ползвателя; в) обезопасителният колан достига директно от ползвателя до устройството за придърпване и прибиране на колана, прикрепено към структурата на МПС или на седалката, без изходящ водач на лентата, за точка на ефективно закрепване се приема пресечната точка на оста на макарата за прибиране на лентата и равнината, минаваща през централната линия на лентата върху макарата. 118. “Под” е долната част от каросерията на превозното средство, свързваща неговите странични стени. “Под” включва ребрата, щампованите профили и други елементи за усилване, дори когато те се намират под пода, например лонжероните и напречниците. 119. “Седалка” е структура, заедно с нейната тапицерия, която е неразделна част от структурата на МПС и предоставя седящо место за възрастно лице. За седалка се приема отделна седалка и част от пейка, съответстваща на едно седящо място. 120. “Група седалки” е или седалка от типа на пейка, или отделни седалки, монтирани една до друга (т.е. така, че предните закрепвания на една седалка да са на една линия или пред задните закрепвания на другата седалка и на една линия или зад предните закрепвания на същата друга седалка) и предоставящи едно или повече седящи места за възрастни лица. 121. “Пейка” е конструкция, включително нейната тапицерия, предоставяща поне две седящи места за възрастни лица. 122. “Сгъваема седалка” е допълнителна седалка, предназначена за случайно използване и намираща се като правило в сгъното положение. 123. “Тип седалка” е категория седалки, които не се различават съществено помежду си по отношение на характеристики, като: а) форма и размери на структурата на седалката и материали, от които е изработена; б) тип и размери на системите за регулиране и на всички системи за блокиране; в) тип и размери на закрепванията на предпазните ремъци към седалката, на закрепването на седалката и на съответните части от структурата на МПС. 124. “Закрепване на седалката” е системата за закрепване на цялата седалка към структурата на МПС, включително съответните части от структурата на МПС. 125. “Система за регулиране” е устройството, позволяващо да се регулират различните части на седалката в положение, съответстващо на телосложението на седналия ползвател. Това устройство за регулиране по-специално може да позволи: а) надлъжно преместване; б) преместване по височина; в) ъглово преместване. 126. “Защитено пространство” е пространството, чийто защитен екран във вътрешността на защитеното пространство има обща площ не по-малка от 800 cm2. 127. “Защитно пространство” е пространството, намиращо се пред седалката и разположено: а) между двете хоризонтални равнини, едната от които минава през точката Н, а другата е разположена на 400 mm над първата равнина; б) между двете надлъжни вертикални равнини, симетрични спрямо точката Н и с разстояние 400 mm между тях; в) напред до вертикалната напречна равнина, разположена на 1,30 m от точката Н. В защитеното пространство, в една произволна вертикална напречна равнина, защитен екран и се нарича непрекъснатата повърхност, в която няма никакъв отвор, през който би могла да премине проекцията на една сфера с диаметър 165 mm, проектирана върху тази повърхност по надлъжното хоризонтално направление, минаващо през произволна точка на това пространство и през центъра на сферата. 128. “Система за преместване” е устройството, позволяващо преместване или завъртане без фиксирано междинно положение на седалката или на една от нейните части, за да се облекчи достъпът до пространството, разположено зад въпросната седалка. 129. “Система за блокиране” е устройството, поддържащо във всяко експлоатационно положение седалката и нейните части и включващо механизмите за блокиране на облегалката спрямо седалката и на седалката спрямо МПС. 130. “Тип МПС по отношение на устройствата за почистване, устройствата за измиване, системите за размразяване и срещу изпотяване” са МПС, които не се различават по отношение на следните съществени елементи: а) външни и вътрешни форми и разполагане, които могат да оказват въздействие върху видимостта в определеното в т. 3.1 на раздел ХI на приложение № 12 поле; б) форма, размери и характеристики на челното стъкло и неговото закрепване; в) характеристики на устройствата за почистване, устройствата за измиване и на системата за отопление на кабината. 131. “Точки V” са точките, чието разположение в отделението за пътници се определя от вертикалните надлъжни равнини, минаващи през центровете на най-външни седящи положения на предната седалка, предвидени върху предната седалка, които заедно с точката R и предвидения ъгъл на наклона на облегалката се използват за проверка на съответствието с изискванията към полето на видимост (виж т. 4 на раздел ХI от приложение № 12). 132. “Точка R или седяща референтна точка и точка Н” са точките, определени в приложение № 11 относно закрепванията на обезопасителните колани и относно обезопасителните колани. 133. “Референтни точки на челното стъкло” са точките на пресичане на челното стъкло с линиите, излизащи напред от точките V до външната повърхност на челното стъкло. 134. “Прозрачна повърхност на челното стъкло” е частта от тази повърхност, чийто коефициент на пропускане на светлината, измерен перпендикулярно на повърхността, е не по-малък от 70 %. 135. “Устройство за почистване на челно стъкло” е комплект от устройство за почистване на външната повърхност на челното стъкло заедно със спомагателните и управляващите устройства, необходими за пускане и спиране на устройството. 136. “Поле на устройство за почистване на челното стъкло” е площта на външната повърхност на мокрото челно стъкло, която се изтрива от устройство за почистване на челното стъкло. 137. “Устройство за измиване на челното стъкло” е устройството за съхраняване на течност и за нейното разпръскване върху външната повърхност на челното стъкло заедно с управляващите устройства, необходими за пускане и спиране на устройството. 138. “Устройство за управление на устройство за измиване на челно стъкло” е възел или допълнителна част за пускане и спиране на устройство за измиване на челното стъкло. Пускането и спирането може да се координира с работата на устройство за почистване на челните стъкла или да бъде напълно независимо от него. 139. “Помпа на устройство за измиване на челно стъкло” е устройството за прехвърляне на течността за миене на челното стъкло от резервоара до външната повърхност на челното стъкло. 140. “Дюза” е устройството, което служи за насочване на течността на устройство за измиване на челното стъкло. 141. “Действие на устройството за измиване на челно стъкло” е способността на устройството за измиване на челно стъкло да насочва течността към желаната зона от челното стъкло, без да има течове или разкъсване на тръба от устройството за измиване, когато това устройство се използва нормално. 142. “Система за размразяване” е система, предназначена да топи скрежа или леда по повърхността на челното стъкло и така да възстановява видимостта. 143. “Размразяване” е отстраняването на слоя скреж или лед от стъклените повърхности посредством задействане на системата за размразяване и устройството за почистване на челно стъкло. 144. “Размразена площ” е площта на остъклените повърхности, която е суха или е покрита от разтопен или частично разтопен (мокър) скреж, който може да се отстрани от външната страна с помощта на устройството за почистване на челното стъкло, с изключение на онази площ на челното стъкло, която е покрита със сух скреж. 145. “Система срещу изпотяване” е системата, предназначена да отстрани изпотения слой върху вътрешната повърхност на челното стъкло и така да възстанови видимостта. 146. “Изпотяване” е кондензиран слой по вътрешната страна на стъклените повърхности. 147. “Премахване на изпотяването” е отстраняване на изпотяването от стъклените повърхности посредством работата на система срещу изпотяване.