(1) При конвоиране на група лица числеността на служителите от конвойния наряд трябва да бъде по-голяма или равна на половината от броя на конвоираните лица.
(2) При конвоиране на едно лице, за което има данни, че е извършител на умишлено престъпление от общ характер, се осигуряват най-малко двама конвойни.
(3) На всеки конвоен наряд се определя старши.
(4) Когато конвойните в наряда са повече от петима, за старши се определя служител на длъжност командир на отделение или на по-висока длъжност, а при 10 и повече конвойни – на длъжност полицейски инспектор или на по-висока длъжност.