(1)(Изм. - ДВ, бр. 56 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г.) Български граждани и чужди граждани, постоянно и временно пребиваващи в страната, които пътуват зад граница, могат да носят за лична употреба лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3 за лечение до 30 дни.
(2)(Доп. - ДВ, бр. 56 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 07.10.2007 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) В случаите по ал. 1 пътуващият гражданин следва да притежава разрешение, издадено от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него длъжностно лице от специализираната администрация на Министерството на здравеопазването.
(3)(Нова - ДВ, бр. 56 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 07.10.2007 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) Разрешението по ал. 2 се издава на лицето след представяне в специализираната администрация на:
- 1. заявление;
- 2. документ за самоличност;
- 3. документ, удостоверяващ дневната доза и курса на лечение.
(4)(Нова - ДВ, бр. 42 от 2016 г.) Издаденото разрешение по ал. 2 е валидно за периода на пътуване зад граница, който се вписва в разрешението.
(5)(Нова - ДВ, бр. 22 от 2010 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 42 от 2016 г.) Лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества по ал. 1, могат да се носят само от лицата, на които е издадено разрешение по ал. 2.
(6)(Нова - ДВ, бр. 42 от 2016 г.) Когато пътуващите лица са малолетни и непълнолетни, се изискват данни от документ за самоличност на родител/настойник, които се вписват в разрешението.