(1) Заповедта за настаняване се издава за свободни жилища, като за новопостроените жилища следва да е издадено разрешение за ползване по установения ред.
(2) В едно жилище се настанява само едно семейство /домакинство/. По изключение, две семейства без родствена връзка могат да бъдат настанени в едно жилище с тяхно писмено съгласие.
(3) Заповедта има действие за всички членове от семейството /домакинството/ на титуляря на настанителната заповед.
(4) Когато член от семейството /домакинството/ страда от болест и се нуждае от помощта на друго лице съгласно експертно решение на ТЕЛК, за което е предоставена допълнителна жилищна площ, тези обстоятелства се посочват в мотивите на заповедта за настаняване.
(5) Заповедта се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс, като в съобщението се посочва дата за фактическото предаване на жилището. Заповедта влиза в сила от датата на фактическото предаване на жилището с протокол-опис.
(6) Ако настаненото семейство /домакинство/ без основателни причини не заеме определеното жилище в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за настаняване, органът по чл. 19, ал. 1 я отменя. Заповедта за отмяна подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.