(1) Устройствата за принудително спиране на превозни средства са механични, електромагнитни и други съоръжения, прибори и химически смеси, предназначени за въздействие върху части, агрегати и системи на превозните средства, водещи до преустановяване на тяхното движение.
(2) Устройствата за принудително спиране се използват по отношение на превозни средства, водачите на които не се подчиняват на подадени от полицейските органи сигнали за спиране, при задържане на правонарушители, движещи се с превозно средство, и при освобождаване на заложници.
(3) Устройствата за принудително спиране на превозни средства се използват по разпореждане на оперативния дежурен от оперативния дежурен център (ОДЦ) или оперативната дежурна част (ОДЧ), ръководителя на операцията или старшия на наряда. След вземане на решение от страна на ръководителя на операцията или старшия на наряда за използване на устройства за принудително спиране същите своевременно уведомяват оперативния дежурен от ОДЦ/ОДЧ.
(4) При определяне на местата за поставяне на устройствата за принудително спиране се вземат под внимание особеностите на пътя и прилежащите участъци, видимостта, скоростта и интензивността на движението, видът на превозното средство и други конкретни условия.
(5) При използване на устройство за принудително спиране се подава сигнал за спиране от полицейските органи, съобразявайки се с конкретната пътна обстановка, с изключение на случаите при освобождаване на заложници.