(Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.)
(1) Лечебната кал (лагунно-лиманна, изворна и езерна утаечна кал, от бентонитови глини и торф) се обявява при следните показатели:
- 1. за неорганична сулфидна кал: влагосъдържание - над 50%; относителна маса - под 1,6 кг/куб.дм; pН - над 6,0; редокспотенциал - под минус 100 миливолта; обща минерализация на течната фаза - над 12,00 г/кг; общ сероводород - над 0,50 г/кг; механични примеси с размер над 0,25 мм - под 10%; топлоемкост - над 2,80 джаула/гкал;
- 2. за органична кал (от торф и други): влагосъдържание - над 60%; относителна маса - под 1,4 кг/куб.дм; пепелно съдържание - под 70%; pН - над 5,0; общо количество хуминови киселини - над 100,0 г/кг; топлоемкост - над 2,80 джаула/гкал;
- 3. за лечебната кал от бентонитови глини и изворна кал: относителна маса - под 2,6 кг/куб.дм във въздушно сухо състояние; водозадържаща способност - над 150 г вода на 100 г суха маса.
(2) Санитарно-микробиологичните показатели и норми за оценяване на лечебната кал от всички групи по ал. 1 са:
- 1. микробно число - по-малко от 500 000 за всички групи;
- 2. коли-титър (в грамове) - повече от 10 за неорганичната сулфидна и торфена кал и повече от 1 за изворна кал;
- 3. перфрингенс-титър (в грамове) - повече от 0,1 за всички групи.