(1) Мерките за временно физическо ограничаване на пациенти с установени психични разстройства са временно изолиране и временно имобилизиране.
(2) Временното изолиране е принудително привеждане на пациента за определено време в самостоятелно, изолирано и обезопасено помещение, без възможност за достъп до други помещения и пациенти.
(3) Временното имобилизиране е принудително ограничаване на движенията на лицето чрез контрол с ръце или механични средства, така че да се осуети придвижване на тялото и действия с крайниците.