Наредба № 4 от 8 март 2010 г. за ЗДРАВНИТЕ изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни

(1) С тази наредба се определят:

1. 1. здравните изисквания към говеда и свине при транспортиране между Република България и другите държави - членки на Европейския съюз (ЕС);
2. 2. изискванията за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат животните по т. 1;
3. 3. изискванията, които се прилагат при обмен на говеда и свине между Република България и другите държави членки;
4. 4. изискванията за въвеждане на програма за надзор;
5. 5. допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят говедата и свинете при транспортирането им.

(2) Наредбата не се прилага за диви свине.

(1) При транспортирането на говеда и свине от мястото на произход до мястото на предназначението им не се допуска контакт с двукопитни животни, които са с различен здравен статус.

(2) Говедата и свинете се транспортират в превозни средства, отговарящи на изискванията на Регламент № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97, обнародван в ОВ бр. L 3 от 5.1.2005 г., и съгласно условията, посочени в чл. 16, ал. 2.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните одобрява местата, на които превозните средства по ал. 2 се почистват и дезинфекцират.

(1) Говедата и свинете се придружават по време на транспортирането до крайното им местоназначение с ветеринарномедицински здравен сертификат съгласно приложение № 1.

(2) Сертификатът по ал. 1 се състои от един-единствен лист или когато се състои от повече от един лист, е в такава форма, че всеки два или повече листове да са част от едно неразделно цяло със сериен номер.

(3) Сертификатът по ал. 1 се издава в деня на клиничния преглед на български език и най-малко на един от официалните езици на държавата по местоназначението.

(4) Сертификатът по ал. 1 важи десет дни от датата на извършването на клиничния преглед.

(1) Сертификатът по приложение № 1 се издава от официален ветеринарен лекар след извършване на клиничен преглед на животните и на инспекции, посещения и проверки в животновъдния обект или събирателния център, от които произхождат животните.

(2) За говеда и свине от събирателен център сертификатът по приложение № 1 се издава от официалния ветеринарен лекар, отговарящ за региона, в който се намира животновъдният обект, въз основа на официален документ, съдържащ необходимата информация, изготвен от одобрения ветеринарен лекар, отговорен за животновъдния обект по произход.

(3) За говеда и свине, които произхождат от животновъден обект, включен в програмата за надзор по чл. 19, сертификатът по приложение № 1 се издава от официален ветеринарен лекар, отговарящ за региона, в който се намира животновъдният обект, въз основа на официален документ, съдържащ необходимата информация, изготвен от одобрения ветеринарен лекар, отговорен за животновъдния обект по произход.

(4) С издаването на сертификата по приложение № 1 официалният ветеринарен лекар удостоверява, че са изпълнени и допълнителните гаранции за липса на болести, предвидени от европейското законодателството.

(5) Официалният ветеринарен лекар, отговарящ за събирателния център, извършва необходимите проверки на животните, пристигащи в центъра.

(6) Официалният ветеринарен лекар е отговорен за отразяването на транспортирането на животните в системата ТРЕЙСИС в деня на издаване на сертификата или в рамките на 24 часа преди тръгването на пратката.

(1) Транзитно преминаване през събирателен пункт в Република България на говеда и свине, транспортирани от една държава членка за друга се допуска, при условие че има издаден сертификат по приложение № 1 от официален ветеринарен лекар на държавата по произход.

(2) Говедата и свинете могат да преминат транзитно през събирателен център, който е разположен в друга държава членка, преди да бъдат изпратени до държавата членка по местоназначение. В този случай сертификатът по приложение № 1 се издава от официалния ветеринарен лекар в държавата членка по произход.

(3) Официалният ветеринарен лекар, отговорен за събирателния център на транзита, издава нов сертификат по приложение № 1, който се предоставя на компетентните органи на държавата членка на крайно местоназначение, като поставя серийния номер на оригиналния сертификат и го прилага към оригиналния сертификат или към официално заверено копие от него.

(4) Срокът на валидност на сертификатите по ал. 3 е десет дни.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните определя национална референтна лаборатория, която отговаря за координиране на стандартите и методите за диагностициране, посочени в приложения № 2, 3 и 4.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Координатите на лабораторията по ал. 1 и всички последващи промени, свързани с тях, се публикуват на интернет страницата на БАБХ.

(3) Задачите и отговорностите на лабораторията по ал. 1 са посочени в приложения № 2, 3 и 4.

(1) Говедата и свинете, предназначени за клане, които при пристигането си в Република България са транспортирани директно в кланица, се изколват не по-късно от 72 часа от пристигането им в съответствие със законодателството на ЕС за здравеопазване.

(2) Говедата и свинете, предназначени за клане, които при пристигането си в Република България са транспортирани в събирателен център, в случай че бъдат закупени, се транспортират директно в кланица и се изколват, но не по-късно от три работни дни от пристигането им в събирателния център. От транспортирането на животните в събирателния център до транспортирането им до кланицата същите не трябва да влизат в контакт с двукопитни животни, които не отговарят на изискванията на тази наредба.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Директорите на областните дирекции по безопасност на храните незабавно уведомяват генералния директор на БАБХ при поява на клинични признаци, съмнителни за наличие на някоя от болестите по приложение № 5.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Ежегодно БАБХ изпраща в ЕК подробна информация за възникналите в Република България през предходната календарна година болести по приложения № 5 и 6, включително и подробна информация за изпълнение на програмите за надзор и ликвидиране на тези болести.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните при изпълнение на задължителна национална програма за контрол на някои от заразните болести по приложение № 5 за цялата страна или за регион от нея може да представи програмата на ЕК, като посочи:

1. 1. разпространението на тази болест в страната;
2. 2. причините за провеждане на програмата, като се вземе под внимание значимостта на болестта, направените разходи за нея и вероятните ползи от нейното прилагане;
3. 3. географския район, върху който тази програма ще се прилага;
4. 4. категориите на здравен статус, които ще се прилагат към стадата, стандартите, които трябва да се достигнат за всяка отделна категория, както и процедурите за изследване, които ще се използват;
5. 5. процедурите по наблюдение на изпълнението на програмата, резултатите, които се представят в ЕК най-малко един път в годината;
6. 6. действията, които трябва да се предприемат, когато съответното стадо загуби своя здравен статус;
7. 7. действията, които се предприемат при положителни резултатите от изследванията, извършени в съответствие с изискванията на програмата.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Представените от БАБХ програми могат се изменят или допълват от ЕК в зависимост от епизоотичната обстановка.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Когато територията на страната или част от нея са свободни от посочените в приложение № 6 болести, БАБХ представя в ЕК документация относно:

1. 1. естеството на болестта и историята на нейната поява на територията на страната;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) резултатите от надзорните изследвания, основани на серологични, микробиологични, патологоанатомични или епизоотични изследвания, за които нормативните разпоредби изискват задължително информиране на БАБХ;
3. 3. периода, през който е бил провеждан този надзор;
4. 4. периода, през който е действала забрана за ваксиниране срещу тази болест, както и географския регион, за който се отнася забраната;
5. 5. мероприятията, чрез които е установено отсъствието на тази болест.

(2) Допълнителните гаранции, които ЕК определя след одобрението на програмите по чл. 12, ал. 2, са задължителни за Република България при обмен на животни с държави членки.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните уведомява ЕК за възникнали нови огнища на болести.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Директорът на областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), в чийто регион се намира събирателният център, е отговорен, че:

1. 1. същият е под контрол на официален или одобрен ветеринарен лекар, който отговаря за изпълнението на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и 2;
2. 2. същият е разположен в регион, който не е обект на забрана или ограничения за транспортиране на говеда и свине;
3. 3. същият е почистен и дезинфекциран преди използването му, като това се контролира от ветеринарен лекар по т. 1;
4. 4. говедата и свинете, които се настаняват в него, не надвишават капацитета му и са настанени в помещение, предназначено за тази цел;
5. 5. същият разполага с подходящи съоръжения за товарене, разтоварване и подслоняване на животните и отговаря на условията за поене и хранене, както и за извършване на необходимото лечение;
6. 6. съоръженията по т. 5 са изградени от материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекциране;
7. 7. същият разполага със: а) съоръжения за инспектиране; б) съоръжения за изолиране; в) оборудване за почистване и дезинфекция на помещения и превозни средства; г) помещения за съхранение на фураж, тор и постеля; д) система за събиране на отпадъчните води; е) кабинет за ветеринарен лекар по т. 1.

(2) В събирателния център се допускат животни, предназначени за развъждане и клане, от собственика или лицето, което отговаря за събирателния център, ако животните са:

1. 1. идентифицирани;
2. 2. от стада, които са официално признати за свободни от туберкулоза, бруцелоза и ензоотична левкоза, а за животните, предназначени за клане, са изпълнени изискванията по чл. 9.

(3) Собственикът на събирателния център е отговорен животните, които се настаняват в събирателния център, да са идентифицирани и да са придружени от ветеринарномедицински свидетелства за транспортиране, паспорти за едрите преживни и ветеринарномедицински здравни сертификати за съответните видове и категории съгласно приложение № 1.

(4) Събирателният център се инспектира редовно (минимум веднъж месечно) от официален ветеринарен лекар, за да се гарантира, че се спазват изискванията за регистрация и изискванията на Регламент № 1/2005 и Наредба № 16 от 2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни (ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

(5) Собственикът или отговорното за събирателния център лице въз основа на номерата на средствата за идентификация и придружаващите документи на животните вписват в информационната система по чл. 51, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) следната информация:

1. 1. името на собственика, произхода на животните, датата на тяхното настаняване и напускане, номера на средството за индентификация на говедата, регистрационния номер на животновъдния обект на произход или стадото на произход на прасета, влизащи в центъра, и местоназначението, за което са предназначени;
2. 2. номера на лиценза на превозвача и номера на сертификата за одобрение на транспортното средство, транспортиращо животни.

(6) Информацията по ал. 5 се съхранява най-малко 3 години;

(7)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните регистрира събирателните центрове съгласно чл. 137 ЗВД. Регистрацията на събирателните центрове може да бъде само за определен вид животни, само за животни за разплод, както и само за животни за клане. БАБХ съставя и актуализира списък на регистрираните събирателни центрове и техните регистрационни номера. БАБХ предоставя на ЕК списъка и го публикува на интернет страницата си.

(8)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните може да заличи регистрацията съгласно чл. 138, ал. 1 ЗВД в случай, че не се спазват изискванията по този член или на други разпоредби от тази наредба. Събирателният център може да бъде регистриран отново съгласно чл. 137 ЗВД.

(9)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните осигурява за регистрираните събирателни центрове достатъчен брой одобрени ветеринарни лекари.

(1) Транспортирането на говеда и свине се осъществява от превозвачи, получили лиценз за превоз по чл. 163 ЗВД, и с транспортни средства, за които има издаден сертификат за одобрение по чл. 162, ал. 1 ЗВД.

(2) Животните се транспортират при следните условия:

1. 1. превозното средство е конструирано по начин, непозволяващ животинските екскременти, постеля или храна да се процедят или изпаднат от него;
2. 2. превозното средство се почиства и дезинфекцира със средства, включени в регистъра на Министерството на здравеопазването на биоцидните препарати, за които е издадено разрешение за пускане на пазара по реда на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, незабавно след транспортиране и преди товарене на животни.

(3) Превозвачите имат подходящи почистващи средства, както и дезинфекциращи средства и съоръжения за съхраняване на отпадъци и тор или разполагат с документи, удостоверяващи, че тези операции са извършени от одобрен изпълнител.

(4) Превозвачът е задължен да поддържа регистър, съдържащ следната информация, която да се съхранява за период от най-малко три години:

1. 1. места, дати на товарене, име или наименование, адрес на животновъдния обект или събирателния център, от където животните са били натоварени;
2. 2. места и дати на доставка, име или наименование, адрес на получателя;
3. 3. видове и брой транспортирани говеда и свине;
4. 4. дата и място на дезинфекциране;
5. 5. детайли от придружаващи документи (серийни номера и др.);
6. 6. очаквана продължителност за всяко пътуване.

(5) Превозвачите са отговорни пратките от говеда и свине да не влизат в контакт с животни с по-нисък здравен статус от напускането на животновъдния обект на произход или събирателния център до пристигането им по местоназначение.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните осъществява контрол на превозвачите за спазването на изискванията по този член и други разпоредби по тази наредба, отнасящи се до необходимата документация, придружаваща животните.

(7) Изискванията на този член не се прилагат при транспортирането на животни на разстояние до 65 км от мястото на заминаването до местоназначението.

(8) При неспазване на разпоредбите на този член и разпоредбите, отнасящи се до нарушения и уведомленията за нарушения, се прилагат мерките, предвидените в член 26 от Регламент (ЕО) № 1/2005.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните гарантира пред ЕК чрез компютърната база данни, че регистрираните търговци по чл. 71 ЗВД извършват търговия само с животни, които са:

1. 1. идентифицирани;
2. 2. предназначени за развъждане и идват от стада, официално признати за свободни от туберкулоза, бруцелоза и левкоза, или са предназначени за клане съгласно чл. 9.

(2) За целите по ал. 1 търговците са отговорни животните да са идентифицирани и придружени от ветеринарномедицински здравни сертификати, подходящи за съответните видове.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните може да разреши транспортиране на идентифицирани животни, които не отговарят на изискванията по ал. 2, когато:

1. 1. животните се транспортират директно в кланица, без да преминават през други места или съоръжения, като клането им се извършва възможно най-бързо и се предприемат мерки за предотвратяване разпространението на болест;
2. 2. са предприети мерки при пристигането на животните в кланицата те да не влизат в контакт с други животни, като клането се извършва отделно от другите животни в кланицата.

(4) Търговците на животни водят дневник, съдържащ:

1. 1. име на собственика, произход на животните, дата на закупуване, категории на животните, брой на говедата и номера на средствата за индентификация, регистрационен номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход на закупените прасета;
2. 2. номера на лиценза на превозвача и на сертификата за одобрение на превозното средство, с което са транспортирани животните;
3. 3. име и адрес на купувача и крайно местоназначение на животните.

(5) Търговците на животни съхраняват копия от маршрутните планове на превозвача, копия от ветеринарните сертификати, придружаващи животните, и дневника по ал. 4 за срок три години.

(6) Търговците, които настаняват животни в собствени помещения:

1. 1. осигуряват персонал, който да се грижи за тях, обучен относно прилагането и спазването на изискванията на тази наредба и изискванията за защита и хуманно отношение към животните;
2. 2. сключват договор с одобрен ветеринарен лекар, който да извършва необходимите изследвания на животните;
3. 3. предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на разпространението на болести.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Помещенията за животни по чл. 17, ал. 6 се регистрират като животновъдни обекти от БАБХ по реда на чл. 137 ЗВД.

(2) Помещенията по ал. 1 се регистрират при условие, че:

1. 1. са под контрол на официален ветеринарен лекар;
2. 2. са разположени в район, който не е обект на забрана за транспортиране на говеда и свине;
3. 3. разполагат със: а) достатъчен капацитет, инспекционни съоръжения и място за изолиране на животни в случай на поява на заразна болест; б) подходящи съоръжения за разтоварване и подслоняване на животните, като са осигурени условия за тяхното поене, хранене и лечение; в) място за приемане и съхраняване на отпадъци от тор и постеля; г) система за събиране на отпадъчните води.

(3) Съоръженията по ал. 2, т. 3, буква "б" са изградени от материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекциране.

(4) Официалният ветеринарен лекар контролира почистването и дезинфекцията на помещенията преди използването им.

(5)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните може да заличи регистрацията в случай на неизпълнение на нормативно определените здравни изисквания. Помещенията по този член могат да бъдат регистрирани отново съгласно ал. 1 и 2, ако отговарят на посочените условия.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните извършва редовни инспекции, за да гарантира пред ЕК, че изискванията на този член се изпълняват.

(7)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните съставя и актуализира списък на регистрираните търговци и помещенията, използвани от тях, и публикува този списък на интернет страницата си.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните ежегодно изготвя програма за надзор за следващата календарна година в срок до тридесети септември, която включва данни относно:

1. 1. стадата;
2. 2. собственика или друго физическо или юридическо лице, отговарящо за съответния животновъден обект;
3. 3. одобрения или официалния ветеринарен лекар, контролиращ животновъдния обект;
4. 4.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) съответната ОДБХ;
5. 5.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) официално одобрените от БАБХ диагностични лаборатории;
6. 6. компютърна база данни;
7. 7. официалните ветеринарни лекари, контролиращи кланиците и събирателните центрове.

(2) Основните цели на програмата по ал. 1 са официално класифициране на животновъдните обекти, което се поддържа актуално чрез провеждане на редовни проверки, събиране на епизоотични данни и наблюдение върху разпространението на болестите.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Програмата по ал. 1 е задължителна за всички животновъдни обекти на територията на страната, като БАБХ може да я прилага и само върху част от територията на един или няколко съседни региона.

(4) Когато се ползва облекчението по ал. 3, при транспортирането на животни към такава част от територията на страната от други региони, които не са част от тази програма, се прилагат разпоредбите на тази наредба.

(5) В програмата по ал. 1 се регламентират правата и задълженията на официалните ветеринарни лекари, контролиращи животновъдните обекти, одобрените ветеринарни лекари, които ги обслужват, техните собственици и на всички други лица по програмата, включително и на ветеринарните лекари, издаващи ветеринарномедицинските здравни сертификати.

(1) За изпълнението на програмата за надзор по чл. 19 собствениците на животновъдни обекти са длъжни:

1. 1. да осигуряват ветеринарномедицинско обслужване на обекта чрез договор с одобрен ветеринарен лекар;
2. 2. при съмнение за наличие на заразна болест или болест, подлежаща на задължително обявяване, незабавно да уведомяват ветеринарния лекар по т. 1;
3. 3. да уведомяват незабавно ветеринарния лекар по т. 1 за всички новопристигнали в неговия животновъден обект животни, за да може официалният ветеринарен лекар да провери дали статуса на животновъдния обект се запазва, след като бъдат извършени необходимите изследвания на новопристигналите животни;
4. 4. да изолират новопристигналите животни, докато ветеринарният лекар по т. 1 не разреши настаняването им в животновъдния обект.

(2) Одобреният ветеринарен лекар, обслужващ обекта:

1. 1. притежава диплома за завършено висше образование по ветеринарна медицина и е запознат с най-новите нормативни изисквания по отношение на здравеопазването на животните;
2. 2. няма общ финансов интерес или родство по права, съребрена линия - до четвърта степен включително, по сватовство - до втора степен включително, както и не е съпруг/а, също така не се намира във фактическо съжителство със собственика и/или с лицето, което отговаря за животновъдния обект;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) отговаря за изпълнението на поставените от БАБХ изисквания за обезпечаване и функциониране на програмата за надзор;
4. 4. предоставя на собственика на животновъдния обект информация и съдействие за изпълнение на мерките, осигуряващи запазването на здравния статус на животновъдния обект, в съответствие с програмата.

(3) Ветеринарният лекар по ал. 2 спазва изискванията за:

1. 1. идентификация и издаване на документи за транспортиране на животните от стадото, на животните, настанени в животновъдния обект, и на животните, предназначени за обмен;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) задължително докладване в съответната ОДБХ при наличие на заразни болести по животните, рисковите фактори по отношение здравето на хората и животните, както и спазването на изискванията за защита и хуманно отношение към животните;
3. 3. установяване на причината при смърт на животните и изпращане на проби за лабораторни изследвания;
4. 4. хигиенните условия в животновъдния обект, в който се отглежда стадото.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Ако правилното функциониране на програмата изисква това, БАБХ може да ограничи отговорността на ветеринарния лекар по ал. 2 до определен брой животновъдни обекти или до определен брой населени места.

(5)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните съставя списъци на одобрени ветеринарни лекари и на животновъдните обекти, включени в програмите за надзор. Ако БАБХ констатира, че одобрен ветеринарен лекар не отговаря на условията и не спазва изискванията по ал. 2 и 3, се предприемат действия съгласно чл. 415 ЗВД.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) В системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти се съдържа следната информация за всяко животно:

1. 1. номера на средството за индентификация;
2. 2. дата на раждане;
3. 3. пол;
4. 4. порода или цвят на космената покривка;
5. 5.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) номера на средството за индентификация на майката или когато е внесено от трета страна - номера на средството за индентификация, което му е поставено след инспектиране, проведено по реда на Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за който не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз, и отговарящ на номера на средството за индентификация по произход;
6. 6. регистрационния номер на животновъдния обект, в който е родено животното;
7. 7. регистрационните номера на животновъдните обекти, имената и адресите на собствениците на всички животновъдни обекти, в които животното е пребивавало, както и датите на преместване на животните в съответните обекти;
8. 8. дата на смърт или клане;
9. 9.(нова - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 18.07.2019 г.) вид електронен идентификатор, ако на животното е поставен такъв.

(2) Освен информацията по ал. 1 компютърната база данни съдържа и регистрационния номер на животновъдния обект на пребиваване на животното, състоящ се от не повече от 12 цифри, отделно от кода на държавата, както и името и адреса на собственика.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните поддържа компютърна база данни, която съдържа следната информация:

1. 1. идентификационните номера на всички животни от вида говеда, които пребивават в съответния животновъден обект, или когато се отнася за групи прасета, регистрационния номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход, както и номера на ветеринарномедицинското свидетелство за транспортиране и ветеринарния здравен сертификат, когато такъв е приложим;
2. 2. списък на всички свързани с всяко говедо промени на животновъдните обекти, като се започне от животновъдния обект на раждане, или на животновъдния обект на внос, когато животното е внесено от трета страна, като за групите прасета това е регистрационният номер на последния животновъден обект или последното стадо, а за внесените от трети страни животни - животновъдният обект на внос.

(4) Данните по ал. 1 се съхраняват в продължение на най-малко три години след смъртта на говедото и три последователни години от нанасянето на данните за прасета.

(5) Само данните по ал. 2 са приложими при свине.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Официалните ветеринарни лекари към областните дирекции по безопасност на храните чрез извършване на редовни проверки са отговорни пред БАБХ за правилното функциониране на програмата за надзор.

(7)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните чрез извършване на редовни проверки гарантира пред ЕК, че програмата се прилага ефективно.

(8)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните при изготвянето на програма за надзор, която се изпълнява за минимум 12-месечен период, изпраща документацията за одобрение от ЕК.

(9) При одобрение от ЕК програмата се финансира от бюджета на ЕС. Експерти от ЕК извършват проверки за правилното прилагане на програмата.

(10)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) В случай че има одобрена програма за надзор за цялата територия на Република България, БАБХ може да не прилага изискването за клиничен преглед на животните от официален ветеринарен лекар в рамките на 24 часа преди транспортирането им.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Когато се установи нарушение на изискванията на наредбата, ветеринарен лекар от ОДБХ, на чиято територия е установено нарушението, предприема мерки по реда на чл. 131 ЗВД, независимо дали е извършено от юридическо или от физическо лице, и предприема мерки за опазване на здравето на животните и ограничаването на разпространението на болестта.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Областната дирекция по безопасност на храните предприема мерки за:

1. 1. преустановяване на транспортирането или за връщане на животните към първоначалния пункт на изпращане по най-прекия маршрут, при условие че този вид действия не би застрашил допълнително здравето или хуманното отношение към животните;
2. 2. настаняване на животните на подходящо място, където да получат необходимите грижи в случай на преустановяване на транспортирането;
3. 3. клане на животните.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Областната дирекция по безопасност на храните определя месодобивното предприятие, в което ще се извърши клането на животните, и използването на добитото месо съгласно:

1. 1. Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.; изм., бр. 79 от 2006 г.);
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (OB, L 300/1, 14 ноември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент за страничните животински продукти;

(4)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Ако здравният статус на животните не е изяснен или съществува риск за здравето на хора и животни, в съответствие с разпоредбите на Регламент за страничните животински продукти може да се даде срок на собственика или негов представител за привеждане в съответствие с нормите, преди да се предприемат действията по ал. 5 и 6;

(5)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните незабавно уведомява компетентния орган на държавата членка, от която произхождат животните, за установено нарушение на изискванията по тази наредба.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) За да се гарантира спазването на изискванията на ал. 1 - 5, БАБХ си взаимодейства с компетентните органи на останалите държави членки съгласно Наредба № 26 от 2005 г. за сътрудничество между Българската агенция за безопасност на храните, ветеринарните служби на държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия при прилагане на ветеринарното законодателство (ДВ, бр. 6 от 2006 г.).

(7)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Прилагането на изискванията на този член не изключва налагането на административно наказание по чл. 415 ЗВД.

(1) Стадо говеда е официално свободно от туберкулоза, ако:

1. 1. всички говеда в стадото не показват клинични признаци за туберкулоза;
2. 2. всички животни над шестседмична възраст са реагирали отрицателно на най-малко на две интрадермални изследвания с туберкулин, направени в съответствие с приложение № 2, първото - шест месеца от ликвидирането на заразяването в стадото, а второто - шест месеца по-късно, или ако стадото е било събрано единствено от животни, които произхождат от официално свободни от туберкулоза стада, първото изследване се провежда най-малко 60 дни след събирането, а второ не се изисква;
3. 3. след извършването на първото изследване по т. 2 нито едно говедо над шестседмична възраст не е било въведено в стадото, освен ако не е реагирало отрицателно на интрадермално изследване с туберкулин, проведено и оценено съгласно приложение № 2 и изпълнено 30 дни преди или 30 дни след датата на неговото въвеждане в стадото; в този случай животното трябва да бъде физически изолирано от другите животни от стадото, за да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с тях, докато не се докаже с изследване, че резултатът е отрицателен.

(2) До получаване на статус на официално свободна страна от туберкулоза изследването по ал. 1, т. 3 е задължително при транспортиране на говеда между два животновъдни обекта на територията на Република България, които са включени в програмата за надзор по чл. 19.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Статусът на официално свободно от туберкулоза стадо по чл. 23 се запазва от БАБХ, ако 1. условията по чл. 23, ал. 1, т. 1 и 3 се спазват; 2. всички говеда, които се въвеждат в стадото, произхождат от стада, признати за официално свободни от туберкулоза; 3. всички говеда в стадото, с изключение на телетата на възраст под 6 седмици, родени в същото стадо, се изследват за туберкулоза всяка година в съответствие с приложение № 2.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните може да промени честотата на профилактичните изследвания за контрол на туберкулозата на територията на страната или на част от нея, при условие че:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) общият брой стада, определен от БАБХ до 31 декември всяка година, които са заразени с туберкулоза, не превишава повече от 1% за съответния регион през двугодишен период на наблюдение; в този случай интервалът на извършване на изследването за туберкулоза може да се увеличи на 2 години, а мъжките животни, предназначени за угояване в стадото, които се отглеждат отделно, може да не се подлагат на изследване, при условие че те идват от официално свободни от туберкулоза стада и БАБХ гарантира, че те няма да бъдат използвани за разплод, а ще бъдат изпращани директно за клане;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) общият брой на стадата, които са заразени с туберкулоза, определен от БАБХ до 31 декември всяка година за определен регион, не превишава повече от 0,2% средно през последните два двугодишни периода на надзор; в този случай интервалът между рутинните изследвания може да бъде увеличен на три години;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) процентът на заразените стада, определени от БАБХ до 31 декември всяка година, не е повече от 0,1% средно през двата последни тригодишни периода на надзор; в този случай интервалът между рутинните изследвания може да бъде увеличен на четири години и/или възрастта, на която животните трябва да преминат през тези изследвания, може да бъде увеличен на 24 месеца, ако е изпълнено едно от следните условия: а) преди въвеждане в стадото всички говеда са били изследвани за туберкулоза и са показали отрицателен резултат; б) всички говеда, предназначени за клане, са преминали следкланичен преглед и тези от тях, които са показали изменения, сходни с тези на туберкулозата, са изследвани лабораторно.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните може да увеличи честотата на изследването за туберкулоза на територията на страната или на част от нея, в случай че има увеличено заразяване от туберкулоза по говедата.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Статусът на официално свободно от туберкулоза стадо се преустановява със заповед на директора на съответната ОДБХ при едно от следните условия:

1. 1. не се изпълняват изискванията по чл. 23;
2. 2. едно или повече говеда са реагирали положително на рутинно изследване за туберкулоза или при рутинен следкланичен преглед са открити изменения, наподобяващи туберкулоза.

(2) При положителна реакция за туберкулоза след извършване на интрадермално изследване положително реагиралото животно се изолира и заколва. Извършват се следкланичен преглед, лабораторни изследвания и епизоотични проучвания.

(3) Статусът на стадото се преустановява, докато не завършат лабораторните изследвания по ал. 2.

(4) Ако не се потвърди положителен за туберкулоза лабораторен резултат, статусът на стадото се възстановява при едно от следните условия:

1. 1. след интрадермално изследване с отрицателен резултат за туберкулоза на всички говеда на възраст над 6 седмици, извършено 42 дни след клането на положително реагиралото животно;
2. 2. при наличие в стадото на говеда с неизяснен статус той се запазва преустановен, докато всички говеда с неясен статус не се изолират, не се извърши последващо интрадермално изследване след 42 дни или говедата с неясен статус се изколят и се извърши следкланичен преглед, като се изпращат материали за лабораторно изследване.

(5)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) В случаите по ал. 4, буква "б" БАБХ може да разреши транспортирането на останалите говеда от стадото при условие, че в стадото не е имало положително реагирали говеда през последните 3 години и статусът на всички говеда с неопределени реакции се изясни чрез извършване на последващо изследване след 42 дни.

(6) В случаите по ал. 5 не се разрешава транспортиране с цел търговия в ЕС.

(7) Ако при изследването по ал. 5 има животно с положителна или неопределена реакция, се предприемат действията по ал. 1, т. 2, ал. 2, 3 и 4.

(8) Ако при действията по ал. 7 се потвърди туберкулоза, всички говеда, напуснали стадото след последното интрадермално изследване с отрицателен резултат, се проследяват и изследват.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Статусът на официално свободно от туберкулоза стадо се отнема със заповед на директора на ОДБХ, ако се потвърди наличието на туберкулоза чрез изолирането на Микобактериум бовис (M.bovis) при лабораторно изследване.

(2) Статусът по ал. 1 се отнема, ако:

1. 1. не са спазени условията по чл. 23;
2. 2. са открити типични изменения за туберкулоза при следкланичен преглед;
3. 3. епизоотологичното проучване доказва наличие на заразяване;
4. 4. при извършване на дейности с цел контрол на туберкулозата по говедата.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Областната дирекция по безопасност на храните проследява и проверява всяко стадо, за което се счита, че има епизоотична връзка със заразеното стадо.

(4) Статусът на официално свободно от туберкулоза стадо се отнема до извършване на механично почистване и дезинфекция на помещенията и съдовете и докато всички животни, по-възрастни от шест седмици, реагират отрицателно на две последователни изследвания за туберкулоза, като първото се извършва най-малко 60 дни, а второто - най-малко четири месеца и не повече от 12 месеца след отстраняването на последното положително реагирало животно.

(1) Територията на Република България или регион от нея запазват официалния статус на свободни от туберкулоза, докато условията по чл. 27 се спазват.

(2) Ако има данни за значителна промяна в ситуацията по отношение на туберкулозата в Република България или регион от нея, който е бил признат като официално свободен от туберкулоза, ЕК може да вземе решение за прекъсване или възстановяване на статуса, което изисква да бъдат провеждани редовни интрадермални изследвания с туберкулин.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) По смисъла на този член "говеда" са всички говеда по § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба с изключение на мъжките говеда, предназначени за угояване, произхождащи от стада, официално свободни от бруцелоза, като БАБХ гарантира, че те няма да се използват за разплод, а ще бъдат изпращани директно за клане.

(2) Стадо говеда е официално свободно от бруцелоза, ако:

1. 1. в него няма говеда, които са били ваксинирани срещу бруцелоза, с изключение на женски говеда, ваксинирани най-малко преди три години;
2. 2. всички говеда са били свободни от клинични признаци на бруцелоза за най-малко шест месеца;
3. 3. всички говеда над 12-месечна възраст са били подложени на едно от следните изследвания и са показали отрицателен резултат в съответствие с приложение № 3: а) две серологични изследвания съгласно приложение № 3 през интервал от повече от 3 месеца и по-малко от 12 месеца; б) три изследвания на млечни проби през тримесечни интервали, следвани най-малко шест седмици по-късно от серологичен тест, съгласно приложение № 3;
4. 4. всяко говедо, въведено в стадото, произхожда от стадо със статус на официално свободно от бруцелоза, а за говеда, по-възрастни от 12 месеца, които са показали бруцелозен титър по-малко от 30 IU на аглутинация за милилитър при извършено изследване чрез серумна аглутинация съгласно приложение № 3 или е реагирало отрицателно на всяко друго изследване, одобрено от ЕК през 30-те дни преди или 30-те дни след датата на въвеждането в стадото.

(3) В случая по ал. 2, т. 4 говедото трябва да се отглежда изолирано физически от другите животни в стадото по начин, че да се избегне пряк или косвен контакт с другите животни, до получаване на отрицателен резултат от изследването.

(1) Стадо говеда запазва официалния си статус на свободно от бруцелоза, ако животните в него са изследвани ежегодно съгласно приложение № 3 и са получени отрицателни резултати при едно от следните изследвания:

1. 1. три млечни рингтеста, извършени на интервали от най-малко три месеца;
2. 2. три изследвания чрез ЕЛАЙЗА на млякото, извършени на интервали от най-малко три месеца;
3. 3. два млечни рингтеста, извършени през интервал от най-малко три месеца, последвани от серологично изследване съгласно приложение № 3 най-малко шест седмици по-късно;
4. 4. две изследвания чрез ЕЛАЙЗА на млякото, извършени през интервал най-малко три месеца, последвани от серологично изследване съгласно приложение № 3 най-малко шест седмици по-късно;
5. 5. две серологични изследвания, извършени през интервал най-малко от три месеца и не повече от 12 месеца.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) За територията на цялата страна или на регион от нея, които не са официално свободни от бруцелоза, но където всички стада са включени в официална програма за борба с бруцелоза, БАБХ може да измени честотата на рутинните изследвания, както следва:

1. 1. всяка година два млечни рингтеста или две млечни ЕЛАЙЗА изследвания през интервал най-малко три месеца или едно серологично изследване в случай, че не повече от 1% от стадата са заразени с бруцелоза;
2. 2. в случай че най-малко 99,8% от стадата са били признати за официално свободни от бруцелоза за период най-малко четири години, интервалът между изследванията може да бъде удължен до две години, ако всички животни, по-възрастни от 12 месеца, са изследвани или изследванията могат да се извършват само на животни, по-възрастни от 24 месеца, при провеждане на ежегодни изследване на стадата.

(3) Всички говеда, въвеждани в стадото, трябва да произхождат от стада с официален статус на свободни от бруцелоза, а за говеда, по-възрастни от 12 месеца, същите трябва да са показали бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици (IU) на един милилитър, когато е извършено изследване за аглутинация съгласно приложение № 3, или да са реагирали отрицателно на всяко друго изследване, одобрено от ЕК през 30-те дни преди или 30-те дни след датата на въвеждане в стадото.

(4) При изследванията по ал. 3 животното трябва да бъде изолирано физически от другите животни в стадото по такъв начин, че да се избегне пряк или косвен контакт с другите животни до получаване на отрицателен резултат.

(5) Изследванията по ал. 3 не се изискват за Република България или регион от нея, когато процентът на заразените с бруцелоза стада не превишава 0,2% за период най-малко две години и когато животното произхожда от официално свободно от бруцелоза стадо и по време на транспортирането не е влизало в контакт с говеда с по-нисък здравен статус.

(6) Независимо от посоченото по ал. 3, 4 и 5 говеда от свободно от бруцелоза стадо могат да бъдат въведени в официално свободно от бруцелоза стадо, ако са на възраст най-малко 18 месеца и ако са ваксинирани срещу бруцелоза, като ваксинацията е била извършена преди повече от една година.

(7) Животните по ал. 6 трябва да са показали през 30-те дни преди въвеждането в стадото бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и отрицателен резултат на изследването чрез реакция за свързване на комплемента или на всяко друго изследване, одобрено от ЕК.

(8) При въвеждане на женско говедо от свободно от бруцелоза стадо в официално свободно от бруцелоза стадо съгласно разпоредбите на ал. 6 официално свободното от бруцелоза стадо се счита за свободно от бруцелоза в продължение на две години от датата, на която животното е било въведено.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Официалният статус на свободно от бруцелоза стадо се преустановява със заповед на директора на ОДБХ в един от следните случаи:

1. 1. не се изпълняват условията, посочени в чл. 29 и 30;
2. 2. в резултат от лабораторните изследвания или на основание клинични признаци има съмнение за заразени с бруцелоза едно или повече говеда, като съмнителните животни са били заклани или изолирани по начин, по който да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с другите животни.

(2) Когато животното по ал. 1, т. 2 е било заклано и не може да бъде лабораторно изследвано, преустановяването на статуса се отменя, като се изследват всички говеда над 12-месечна възраст с две серологични изследвания чрез реакция аглутинация, извършени съгласно приложение № 3, и полученият бруцелозен титър е по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър. Първото изследване се извършва най-малко 30 дни след клането на животното, а второто - най-малко 60 дни по-късно.

(3) Когато говедото по ал. 1, т. 2 е изолирано от животните в стадото, то се въвежда отново и статусът на стадото се възстановява, когато:

1. 1. е извършено изследване чрез реакция аглутинация, показало титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и е изследвано чрез реакция за свързване на комплемента с отрицателен резултат;
2. 2. е получен отрицателен резултат на всяко друго изследване, одобрено от ЕК.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Статусът на официално свободно от бруцелоза стадо се отнема със заповед на директора на ОДБХ, ако в резултат на лабораторни или епизоотични изследвания се потвърди наличието на зараза от бруцелоза.

(2) Статусът на стадото не се възстановява, докато всички налични в него говеда в момента на възникването на заразата не бъдат заклани или не се изследват с отрицателни резултати на две последователни изследвания, извършени на интервали от 60 дни, всички животни, по-възрастни от 12 месеца. Първото изследване се извършва не по-рано от 30 дни след отстраняването на положително реагиралото животно.

(3) За говеда, които са били бременни по време на възникване на заразата, последното изследване се извършва най-малко 21 дни, след като последното бременно животно по време на възникване на заразата се е отелило.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Статусът на свободно от бруцелоза стадо се преустановява със заповед на директора на ОДБХ при едно от следните условия:

1. 1. не са спазени изискванията по чл. 33 и 34;
2. 2. в резултат на лабораторни изследвания или на клинични признаци за едно или повече говеда над 30-месечна възраст съществуват съмнения за заразяване с бруцелоза, като съмнителното животно е било заклано или изолирано по начин, по който да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с други животни.

(2) Когато животното по ал. 1, т. 2 е било изолирано, то може отново да бъде въведено в стадото и статусът на стадото се възстановява, ако то покаже серумен аглутинационен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и отрицателен резултат на реакцията за свързване на комплемента или отрицателен резултат на всяко друго изследване, одобрено от ЕК.

(3) Когато животното по ал. 1, т. 2 е заклано и не може да бъде лабораторно изследвано, преустановяването на статуса се отменя, като се изследват всички говеда над 12-месечна възраст с две серологични изследвания чрез реакция аглутинация, извършени съгласно приложение № 3, и полученият бруцелозен титър е по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър. Първото изследване се извършва най-малко 30 дни след клането на животното, а второто - най-малко 60 дни по-късно.

(4) Ако животните, които ще бъдат изследвани по ал. 2 и 3, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, те могат да се считат за незаразени, ако покажат резултат при серологично изследване чрез реакция аглутинация, по-голям от 30 международни аглутиниращи единици, но по-малко от 80 международни аглутиниращи единици за един милилитър, като при изследването чрез реакция за свързване на комплемента женските животни, ваксинирани до 12-месечна възраст, са показали резултат, по-малък от 30 EИО единици или по-малко от 20 EИО единици при всички останали случаи.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Статусът на официално свободно от бруцелоза стадо се отнема от директора на съответната ОДБХ, ако в резултат на лабораторни изследвания или епизоотични проучвания се потвърди наличието на зараза от бруцелоза в стадото.

(2) Статусът по ал. 1 на стадо не се възстановява, докато всички налични в него говеда към момента на възникването на заразата не бъдат заклани или животните от стадото са били изследвани и всички неваксинирани животни, по-възрастни от 12 месеца, са показали отрицателни резултати на две последователни изследвания през интервал от 60 дни, като първото се извършва не по-малко от 30 дни след отстраняването на положително реагиралото животно.

(3) Ако животните, които ще бъдат изследвани съгласно ал. 2, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, те могат да се считат за незаразени, ако покажат бруцелозен титър, по-голям от 30 международни аглутиниращи единици, но по-малко от 80 международни аглутиниращи единици аглутинация за един милилитър, като при изследването чрез реакцията за свързване на комплемента женските животни, ваксинирани до 12-месечна възраст, са показали резултат, по-малък от 30 EИО единици или по-малко от 20 EИО единици при всички останали случаи.

(4) За говеда, които са били бременни по време на възникване на заразата, последното изследване се извършва най-малко 21 дни, след като последното бременно животно по време на възникване на заразата се е отелило.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Българската агенция за безопасност на храните декларира пред ЕК, че територията на Република България или регион от нея са официално свободни от бруцелоза, ако отговарят на следните условия:

1. 1. не са регистрирани случаи на аборт вследствие на зараза от бруцелоза и не е изолиран B. abortus за поне три години и поне 99,8% от стадата имат статус на официално свободни от бруцелоза всяка година за пет последователни години, като този процент се изчислява до 31 декември всяка календарна година;
2. 2. съществува система за идентифициране, която прави възможно идентифицирането на стадата по произход и на всяко стадо, в което е пребивавало всяко говедо;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) обявяването на случаи на аборт е задължително и те се проучват от БАБХ.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, когато се извършва клане на цялото стадо, а изолираните инциденти, намерени при епизоотичните проучвания, се дължат на въвеждането на животни от други държави членки или райони от тях и стадата, чийто статус на официално свободни от бруцелоза е бил преустановен или отнет поради причини, различни от съмнение за заболяване, се игнорират за целта на изчисляването, при условие че БАБХ изготвя годишен доклад и го представя на ЕК.

(1) Официално свободно от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ) стадо е стадо, в което:

1. 1. не са установени клинични признаци, патологоанатомични изменения за ЕЛГ и положителни резултати от лабораторните изследвания през последните две години;
2. 2. при двукратни лабораторни изследвания на всички говеда на възраст над 24 месеца, извършени през предшестващите 12 месеца с интервал между изследванията не по-малък от 4 месеца, всички говеда са реагирали отрицателно или изпълняват изискванията по т. 1, като животните се отглеждат в официално свободен от ензоотична левкоза регион от територията на Република България.

(2) Стадото запазва официалния си статус на официално свободно от ЕЛГ, ако: 1. се изпълняват изискванията по ал. 1, т. 1; 2 всички животни, въведени в стадото, произхождат от стада, официално свободни от ЕЛГ; 3. всички животни над 24 месеца са показали отрицателен резултат при изследване по метод съгласно приложение № 4, извършен през интервал от 3 години; 4. говедата, предназначени за разплод, въведени в стадото и произхождащи от трети страни, са внесени в страната съгласно изисквания на Наредба № 13 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни (ДВ, бр. 17 от 2006 г.).

(1)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) Статусът на признато за свободно от ЕЛГ стадо се преустановява със заповед на директора на ОДБХ, ако:

1. 1. не са изпълнени изискванията по чл. 40;
2. 2. в резултат на лабораторно изследване или по клинични признаци възникне съмнение, че едно или повече говеда са заразени с ЕЛГ и съмнителните животни незабавно са заклани.

(2) Статусът на стадото по ал. 1 се възстановява, ако:

1. 1. животното, което е реагирало положително, се отстрани от стадото, а в случай че е крава и всяко теле, което тя е родила, се насочват за клане и се извърши месопреглед под контрол на официален ветеринарен лекар;
2. 2. всички животни в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две серологични изследвания, извършени най-малко през 4 и не по-малко от 12 месеца, най-малко 3 месеца след отстраняване на положително реагиралото животно и приплодите му;
3. 3. е проведено епизоотично проучване, при което са получени отрицателни данни, като всички стада, епизоотично свързани със заразеното с ЕЛГ стадо, се изследват;
4. 4.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) директорът на съответната ОДБХ може да разреши изключение от изискването за клане на телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от своята майка незабавно след отелването и е изследвано съгласно ал. 3, т. 3.

(3) Когато повече от едно животно реагират положително на едно от изследванията съгласно приложение № 4 или има съмнение за заболяване на повече от едно животно в стадото, статусът се възстановява, ако:

1. 1. всички животни, които са реагирали положително, а в случаи на крави и техните телета са изпратени за клане под контрол на официален ветеринарен лекар;
2. 2. всички животни в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две изследвания за ЕЛГ, извършени през интервал най-малко 4 месеца и не по-малко от 12 месеца;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) всички животни в стадото са идентифицирани и се отглеждат в стадото до 24-месечна възраст, след което се изследват за ЕЛГ, с изключение на случаите, когато БАБХ разреши те да бъдат заклани под контрол на официален ветеринарен лекар;
4. 4. е проведено епизоотично проучване, при което са получени отрицателни данни, като всички стада, епизоотично свързани със заразеното с ЕЛГ стадо, се изследват.

(4) Разпоредбата на ал. 3, т. 1 не се прилага при телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от нея незабавно след отелването и е изследвано съгласно ал. 3, т. 3.

(1) Територията на Република България или регион от нея, обявени за официално свободни от ЕЛГ, запазват статуса си, ако:

1. 1. на всички заклани животни е извършен следкланичен преглед, при който всички открити тумори, които биха могли да са причинени от вируса на ЕЛГ, са изпратени за лабораторно изследване;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) БАБХ информира ЕК за всички случаи на ЕЛГ, които са се появили в отделните региони;
3. 3. всички животни, които са реагирали положително на изследванията за ЕЛГ, са заклани и стадата, от които те произхождат, са поставени под ограничения до възстановяване на статуса им;
4. 4.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) всички животни, които са на възраст над 24 месеца, се изследват веднъж през първите 5 години след получаване на статуса на официално свободна територия от ЕЛГ или през първите 5 години след получаване на този статус БАБХ гарантира с достоверност от 99%, че по-малко от 0,2% от стадата са заразени;
5. 5.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2015 г., в сила от 24.11.2015 г.) през последните 3 години не е имало нито един случай на ЕЛГ в стада с общ брой от 10 000 говеда и БАБХ ежегодно извършва серологично изследване на 1% от всички говеда над 12-месечна възраст в избрани случайно стада.

(2) Статусът на територията на Република България или на регион от нея на официално свободни от ЕЛГ се отменя, ако в резултат на изследванията по ал. 1 има информация за промяна на ситуацията по отношение на ЕЛГ.

(3) Отнетият статус на Република България или регион от нея на официално свободни от ЕЛГ се възстановява от ЕК при изпълнение на изискванията на тази наредба.

(1) от OIEISS или предварителният разтвор от 1/2 от OIEELISAWPSS, или предварителният разтвор от 1/16 от OIEELISASPSS, реализиран в отрицателен серум (или в смес от отрицателни серуми), трябва да доведе до положителна реакция; б) предварителният разтвор от 1/600 от OIEISS или предварителният разтвор от 1/8 от OIEELISAWPSS, или предварителният разтвор от 1/64 от OIEELISASPSS, реализиран в отрицателен серум (или в смес от отрицателни серуми), трябва да доведе до отрицателна реакция; в) OIEELISANSS трябва да води винаги до отрицателна реакция. 2.2.2.2. Стандартизация на тестовата процедура за серумни проби под формата на смеси: а) предварителният разтвор от 1/150 от OIEISS или предварителният разтвор от 1/2 от OIEELISAWPSS, или предварителният разтвор от 1/16 от OIEELISASPSS, реализиран в отрицателен серум (или в смес от отрицателни серуми) и разреден отново в отрицателни серуми в съотношение, равно на броя на пробите, съставляващи сместа, трябва да доведе до положителна реакция; б) OIEELISANSS трябва да води винаги до отрицателна реакция; в) тестът трябва да позволява да се открие наличието на инфекция в отделно животно или в група от животни, чиито серумни проби съставляват сместа. 2.2.2.3. Стандартизация на тестовата процедура за проби от мляко или суроватка под формата на смеси: а) предварителният разтвор от 1/1000 от OIEISS или предварителният разтвор от 1/16 от OIEELISAWPSS, или предварителният разтвор от 1/125 от OIEELISASPSS, реализиран в отрицателен серум (или в смес от отрицателни серуми) и разреден отново в отрицателно мляко от 1/10, трябва да доведе до положителна реакция; б) OIEELISANSS, разреден в отрицателно мляко от 1/10, трябва винаги да води до отрицателна реакция; (1) За целите на това приложение разтворите, посочени за изготвяне на течни реагенти, са изразени например като 1/150, което означава разтвор от 1 на 150. в) тестът трябва да позволява да се открие наличието на инфекция в отделно животно или в група от животни, чиито проби от мляко или суроватка съставляват сместа. 2.2.3. Условия за използване на ЕЛАЙЗА за диагностициране на бруцелоза по говедата 2.2.3.1. Ако се използват условията за калибриране за тестовете ЕЛАЙЗА, посочени в подточки 2.2.2.1 и 2.2.2.2, относно серумни проби, диагностичната чувствителност на ЕЛАЙЗА следва да е равна или по-висока от тази на RBT или CFT, като се вземе предвид епидемиологичната ситуация, при която се използват тестовете. 2.2.3.2. Ако се използват условията за калибриране за тестовете ЕЛАЙЗА, посочени в подточка 2.2.2.3, за смесени млечни проби, диагностичната чувствителност на ЕЛАЙЗА трябва да е равна или по-голяма от тази на MRT, като се вземе предвид не само епидемиологичната ситуация, но и средният и очакваният голям брой на животните в животновъдните системи. 2.2.3.3. В случаите, когато тестовете ЕЛАЙЗА се използват за целите на сертифицирането в съответствие с член 6, параграф 1 или за установяване и поддържане на статута на стадо в съответствие с приложение А, раздел II, точка 10, смесването на серумни проби трябва да се извърши по такъв начин, че резултатите от теста да могат да бъдат недвусмислено свързани с отделните животни, включени в сместа. Всеки тест за потвърждение трябва да бъде проведен с проби, взети от отделни животни. 2.2.3.4. Методът ЕЛАЙЗА може да бъде използван върху проби от мляко, взети от събраното мляко от ферма с най-малко 30% млечни крави в процес на лактация. Ако се използва този метод, трябва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че взетите за изследване проби могат да бъдат недвусмислено свързани с отделните животни, чието мляко се изследва. Всеки тест за потвърждение трябва да бъде проведен с проби, взети от отделни животни. 2.3. Изследване чрез реакция свързване на комплемента (CFT) 2.3.1. Антигенът представлява бактериална суспензия във фенолизиран физиологичен разтвор (NaCl 0,85% (m/v) и фенол 0,5% (v/v) или във вероналов буфер. Антигените може да се доставят в концентрирано състояние, при условие че факторът, който трябва да се използва за разтвора, е посочен на етикета на ампулата. Антигените трябва да се съхраняват при 4°C и да не бъдат замразявани. 2.3.2. Серумите трябва да бъдат инактивирани, както следва: - говежди серум: 56 - 60°C за 30 - 50 минути; - свински серум: 60°C за 30 - 50 минути. 2.3.3. За да се получи задоволителна реакция при провеждането на теста, се използва допълнителна доза, по-висока от минималната, необходима за цялостна хемолиза. 2.3.4. Следните проверки трябва да бъдат правени всеки път при провеждането на изследването чрез реакция свързване на комплемента (CFT): а) контрол на антикомплементния ефект на серума; б) контрол на антигена; в) контрол на чувствителните червени кръвни телца; г) контрол на комплемента; д) контрол чрез използване на положителен серум за чувствителност при започването на реакцията; е) контрол на специфичността на реакцията чрез използване на отрицателен серум. 2.3.5. Изчисляване на резултатите OIEISS съдържа 1000 международни единици CFT (ICFTU) на милилитър. Ако серумът OIEISS е тестван по даден метод, резултатът се дава като титър (т.е. най-високият директен разтвор на OIEISS, предизвикващ хемолиза от 50%, TOIEISS). Резултатът от изследването за тестовия серум, даден като титър (TTESTSERUM), трябва да бъде изразен в ICFTU на милилитър. За да се конвертира изражението на даден титър в ICFTU, факторът (F), необходим за конвертиране в ICFTU на титър от неизвестен тестов серум (TTESTSERUM), изпитан чрез този метод, може да бъде изчислен по формулата: F = 1000 1/TOIEISS. Съдържанието на международните единици CFT на милилитър тестов серум (ICFTUTESTSERUM) може да бъде изчислено по формулата: ICFTUTESTSERUM = F x TTESTSERUM. 2.3.6. Интерпретиране на резултатите Серум, съдържащ 20 или повече ICFTU на милилитър, се счита за положителен. 2.4. Млечен ринг тест (MRT) 2.4.1. Антигенът представлява бактериална суспензия във фенолизиран физиологичен разтвор (NaCl 0,85% (m/v) и фенол 0,5% (v/v), оцветена с хематоксилин. Антигенът трябва да се съхранява при 4°C и да не бъде замразяван. 2.4.2. Чувствителността на антигена трябва да бъде стандартизирана по отношение на OIEISS по такъв начин, че антигенът да произведе положителна реакция при разтвор от 1/500 от OIEISS в отрицателно мляко, а разтворът от 1/1000 трябва да бъде отрицателен. 2.4.3. Ринг тестът трябва да бъде правен върху проби от съдържанието на всеки бидон мляко или върху съдържанието на всяка цистерна за мляко от фермата. 2.4.4. Пробите от мляко не трябва да са били замразявани, затопляни или разклащани силно. 2.4.5. Реакцията трябва да се извърши, като се използва един от следните методи: - върху колона от мляко, висока най-малко 25 mm, и върху обем мляко от 1 ml, към което са били добавени 0,03 ml или 0,05 ml от един от стандартизираните оцветени антигени; - върху колона от мляко, висока най-малко 25 mm, и върху обем мляко от 2 ml, към което са били добавени 0,05 ml от един от стандартизираните оцветени антигени; - върху обем мляко от 8 ml, към което са били добавени 0,08 ml от един от стандартизираните оцветени антигени. 2.4.6. Сместа на мляко и антигени трябва да бъде инкубирана при 37°C за 60 минути едновременно с положителни и отрицателни работни стандарти. Чувствителността на теста се подобрява, ако инкубацията бъде продължена при 4°C за период от 16 до 24 часа. 2.4.7. Интерпретиране на резултатите: а) отрицателна реакция: оцветено мляко, безцветна сметана; б) положителна реакция: - идентично оцветени мляко и сметана, или - безцветно мляко и оцветена сметана. 2.5. Тест с буфериран бруцелозен антиген (роз бенгал тест (RBT) 2.5.1. Антигенът представлява бактериална суспензия в разтвор от буфериран бруцелозен антиген при pH от 3,65 ± 0,05, оцветена с боя роз бенгал. Антигенът се доставя готов за използване и трябва да се съхранява при 4°C и да не бъде замразяван. 2.5.2. Антигенът се приготвя, без да се посочва клетъчната концентрация, но неговата чувствителност трябва да бъде стандартизирана по отношение на OIEISS по такъв начин, че антигенът да произведе положителна реакция при разтвор на серума от 1/45 и отрицателна реакция при разтвор от 1/55. 2.5.3. RBT се изпълнява по следния начин: а) серумът (20 - 30 l) се смесва с равен обем антиген върху бяла плочка или плочка от емайл, така че да се получи зона от около 2 cm в диаметър. Сместа се разклаща леко в продължение на четири минути на стайна температура и после се наблюдава под добро осветление за наличие на аглутинация; б) ако се използва автоматизиран метод, той трябва да бъде поне толкова чувствителен и прецизен, колкото ръчния метод. 2.5.4. Интерпретиране на резултатите Всяка видима реакция се смята за положителна, освен ако по ръбовете се наблюдава прекомерно засъхване. Във всяка серия тестове трябва да бъдат включени положителни и отрицателни работни стандарти. 2.6. Изследване чрез серумна реакция аглутинация (SAT) 2.6.1. Антигенът представлява бактериална суспензия във фенолизиран физиологичен разтвор (NaCl 0,85% (m/v) и фенол 0,5% (v/v). Не трябва да се използва формалдехид. Антигените могат да се доставят в концентрирано състояние, при условие че факторът, който трябва да се използва за разтвора, е посочен на етикета на ампулата. Към суспензията от антиген може да се добави етилендиаминтетраацетат (ЕДТА) до получаването на окончателен тестов разтвор от 5 mM, за да се намали нивото на фалшиви положителни реакции при серумаглутинационния тест. Впоследствие pH от 7,2 трябва да се коригира в суспензията от антиген. 2.6.2. OIEISS съдържа 1000 международни единици аглутинация. 2.6.3. Антигенът се приготвя, без да се посочва клетъчната концентрация, но неговата чувствителност трябва да бъде стандартизирана по отношение на OIEISS по такъв начин, че антигенът да произведе 50% аглутинация при окончателен разтвор на серума между 1/600 и 1/1000 или 75% аглутинация при окончателен разтвор на серума между 1/500 и 1/750. Също така може да бъде полезно да се сравни реактивността на нови и стандартизирани преди това партиди от антигени, като се използва набор от дефинирани серуми. 2.6.4. Тестът се провежда в епруветки или в микроплаки. Сместа от антиген и разтвори от серуми се инкубира при 37°C за 16 - 24 часа. Приготвят се най-малко три разтвора за всеки серум. Разтворите на съмнителен серум трябва да бъдат правени по такъв начин, че отчитането на реакцията в границата на положителност да се прави в средната епруветка (или в средната клетка при метода на микроплаките). 2.6.5. Интерпретиране на резултатите Степента на бруцелозна аглутинация в серум трябва да бъде изразена в международни единици аглутинация (IU) на милилитър. Серум, съдържащ 30 или повече IU на ml, се счита за положителен. 2.7. Флуоресцентно-поляризационен тест (FPA) 2.7.1. FPA може да бъде проведен в стъклени епруветки или в микроплаки с 96 клетки. Използваните техники, тяхната стандартизация и интерпретирането на резултатите трябва да отговарят на определеното в Наръчника по диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на OIE, шесто издание, 2008 г., глава 2.4.3 (бруцелоза по говедата). 2.7.2. Стандартизация на теста FPA се стандартизира така, че: а) OIEELISASPSS и OIEELISAWPSS да дават систематично положителни резултати; б) предварителният разтвор от 1/8 от OIEELISAWPSS или предварителният разтвор от 1/64 от OIEELISASPSS, реализиран в отрицателен серум (или в смес от отрицателни серуми), да води винаги до отрицателна реакция; в) OIEELISANSS да води винаги до отрицателна реакция. Във всяка партида тестове трябва да бъдат включени: силноположителен, слабоположителен, отрицателен серум работен стандарт (калибрирани спрямо стандартните серуми ЕЛАЙЗА на OIE). 3. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТЕСТОВЕ 3.1. Кожен тест за бруцелоза (BST) 3.1.1. Условия за използването на BST a) Кожният тест за бруцелоза не се използва за целите на сертифицирането за търговия в рамките на Общността. б) Кожният тест за бруцелоза е един от най-специфичните тестове за откриване на бруцелоза при неваксинирани животни; при все това не бива да се прави диагноза въз основа само на положителни интрадермални реакции. в) Говеда, тествани с отрицателен резултат при един от серологичните тестове, определени в това приложение и реагиращи положително на BST, се считат за инфектирани или със съмнение за инфекция. г) Говеда, тествани с положителен резултат при един от серологичните тестове, определени в това приложение, могат да бъдат подложени на BST, за да се потвърди интерпретирането на резултатите от серологичните тестове, особено в случаите, когато не може да се изключи кръстосана реакция между антитела и други бактерии в официално свободно или в свободно от бруцелоза стадо говеда. 3.1.2. Тестът трябва да се проведе, като се използва стандартизиран и дефиниран бруцелозен алергенен препарат, който не съдържа антиген на гладки липополизахариди (LPS), тъй като това може да предизвика неспецифични възпалителни реакции или да повлияе на по-нататъшните серологични тестове. Изискванията за производство на бруцелин трябва да съответстват на посочените в глава 2.4.3, раздел С, точка 1 от Наръчника по диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на OIE, шесто издание, 2008 г. 3.1.3. Процедура на теста 3.1.3.1. 0,1 ml бруцелозен алерген се инжектира интрадермално в опашната гънка, в кожата на хълбока или в една от страните на шията. 3.1.3.2. Тестът се отчита след 48 - 72 часа. 3.1.3.3. Дебелината на кожата на мястото на инжекцията се измерва с шублер преди инжектиране и при повторния преглед. 3.1.3.4. Интерпретиране на резултатите Силната реакция се забелязва лесно по подуването и втвърдяването на съответното място. Удебеляване на кожата от 1,5 до 2 mm се смята за положителна реакция на BST. 3.2. Конкурентен имуноензимен метод (кЕЛАЙЗА) 3.2.1. Условия за използването на кЕЛАЙЗА кЕЛАЙЗА не се използва за целите на сертифицирането за търговия в рамките на Общността. Говеда, тествани с положителен резултат при един от другите серологични тестове, определени в това приложение, могат да бъдат подложени на кЕЛАЙЗА, за да се потвърди интерпретирането на резултатите от другите серологични тестове, особено в случаите, когато не може да се изключи кръстосана реакция между антитела и други бактерии в официално свободно или в свободно от бруцелоза стадо говеда или за да се елиминират реакции, дължащи се на остатъчни антитела, свързани с ваксинация с ваксина S19. 3.2.2. Процедура на теста Тестът се изпълнява в съответствие с глава 2.4.3, раздел В, точка 2 от Наръчника по диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на OIE, шесто издание, 2008 г. 4. НАЦИОНАЛНА РЕФЕРЕНТНА ЛАБОРАТОРИЯ 4.1. Задачи и отговорности Националната референтна лаборатория, определена в съответствие с член 10, отговаря за: а) одобрението на резултатите от валидираните проучвания, които показват достоверността на използваните методи в Р България; б) определянето на максимален брой проби, които се вземат при използването на изследвания чрез ЕЛАЙЗА метод; в) калибриране на вторичните референтни национални серумни стандарти ("работни стандарти") спрямо първоначалните международни стандарти, посочени в т. 2.1; д) качествени проверки на всички антигени и групи ЕЛАЙЗА методи, които се използват в държавите членки; е) съвместно сътрудничество с националните референтни лаборатории за бруцелоза на държавите членки.