т. 8 7. Страна-членка може също така да бъде освободена, в рамките на плана за погасяване на просрочените й плащания, одобрен от Административния съвет, напълно или частично от натрупаните или оставащи лихви; освобождаването обаче зависи от пълното и точно изпълнение на плана за погасяване в рамките на договорения срок от десет години максимално.

Разпоредбите на параграфи от 3 до 7 се прилагат по аналогия и за разходите за превод, фактурирани от Международното бюро на страните-членки, присъединили се към езиковите групи. Член 147 Недостиг на финансиране 1. За да се облекчи недостигът на финансиране на Съюза, се създава Резервен фонд. Неговият размер се определя от Административния съвет. Този Фонд се попълва на първо място от бюджетни излишъци. Той може също да послужи за уравняване на бюджета или за намаляване на сумата на членския внос на страните-членки. 2. В случай на временен недостиг на финансиране правителството на Швейцарската конфедерация отпуска необходимите краткосрочни аванси съгласно условията, определени по взаимно съгласие. Член 148 Контрол върху състоянието на финансовите сметки и отчетност 1. Правителството на Конфедерация Швейцария контролира безплатно състоянието на финансовите сметки, както и отчетността на Международното бюро в рамките на определените от Конгреса кредити. Член 149 Автоматични санкции 1. Всяка страна-членка, която не може да извърши преотстъпването, предвидено в член 146.3, и която не приема да се подчини на план за погасяване, предложен от Международното бюро, съгласно член 146.4 или не го спазва, губи незабавно правото си на глас в Конгреса и на съвещанията на Административния съвет и Съвета по пощенска експлоатация и не се избира повече в тези два Съвета. 2. Автоматичните санкции се отменят служебно и веднага в момента, в който съответната страна изплати напълно просрочените си задължения към Съюза – главницата и лихвите, или пък се съгласи да се подчини на план за погасяване на просрочените й задължения. Член 150 Класове за членски внос (Устав чл. 21; Общ правилник чл. 131, 145, 146, 147 и 148) 1. Страните-членки участват в покриването на разходите на Съюза според класа за членски внос, към който принадлежат. Тези класове са следните: – клас от 50 единици; – клас от 45 единици; – клас от 40 единици; – клас от 35 единици; – клас от 30 единици; – клас от 25 единици; – клас от 20 единици; – клас от 15 единици; – клас от 10 единици; – клас от 5 единици; – клас от 3 единици; – клас от 1 единица; – клас от 0,5 единици, запазен за най-слабо развитите страни, изброени от Организацията на обединените нации, както и за други страни, определени от Административния съвет. 2. Освен класовете за членски внос, изброени в параграф 1, всяка страна-членка може да избере да заплаща по-голям брой единици членски внос, превишаващ класа за членския внос, към който тя принадлежи, през минимален период, който е еквивалентен на този между два Конгреса. Тази промяна се обявява най-късно по време на Конгреса. В края на периода между два Конгреса страната-членка се връща автоматично към първоначалния си брой единици членски внос, освен ако не реши да заплаща по-висок брой единици членки внос. Заплащането на допълнителни вноски увеличава разходите в същия размер. 3. В момента на тяхното приемане или на тяхното присъединяване към Съюза страните-членки се включват в един от класовете за членски внос съгласно реда, посочен в член 21.4 на Устава. 4. Страните-членки могат да преминат в бъдещ план към по-нисък клас за членски внос, при условие че искането за промяна бъде изпратено в Международното бюро най-малко два месеца преди откриването на Конгреса. Конгресът дава незадължително становище по повод на тези искания за промяна на класа за членския внос. Страната-членка е свободна да изпълни становището на Конгреса. Окончателното решение на страната-членка трябва да бъде изпратено до секретариата на Международното бюро преди края на Конгреса. Това искане за промяна се изпълнява от датата на влизане в сила на новите финансови разпоредби, приети от Конгреса. Страните-членки, които не са съобщили желанието си за промяна на класа за членски внос в предвидените срокове, остават в класа за членски внос, към който са принадлежали дотогава. 5. Страните-членки не могат да изискват да бъдат прекласирани едновременно с повече от един по-нисък клас. 6. Все пак, при изключителни обстоятелства, като природни бедствия, изискващи програми за международна помощ, Административният съвет може да разреши по искане на страна-членка, един път между два Конгреса, временно прекласиране в един по-нисък клас, ако тя представи доказателства, че не е в състояние повече да поддържа членския си внос съобразно първоначално избрания клас. При същите обстоятелства Административният съвет може също да разреши временно прекласиране на страни-членки, които не принадлежат към категорията на най-слабо развитите страни и вече включени в клас от 1 единица, като им позволява да минат в класа от 0,5 единици. 7. В приложение на разпоредбите в параграф 6 временното прекласиране може да се разреши от Административния съвет за максимален период от две години или до следващия Конгрес, ако той се проведе преди края на този период. След изтичането на определения период съответната страна се включва автоматично в нейния първоначален клас. 8. В отклонение на разпоредбите, предвидени в параграфи 4 и 5, преминаванията в по-горен клас не подлежат на никакво ограничение. Член 151 Заплащане на материали, доставяни от Международното бюро (Общ правилник чл. 134) 1. Материалите, които Международното бюро изпраща на страните-членки и на техните избрани оператори срещу заплащане, се заплащат във възможно най-кратък срок и не по-късно от шест месеца, смятано от първия ден на месеца, следващ този на изпращане на сметката от споменатото по-горе Бюро. След изтичането на този срок върху дължимите суми се начислява 5 % годишна лихва в полза на Съюза, считано от деня на изтичане на посочения срок. Член 152 Организация на спомагателните органи, финансирани от потребителите 1. С уговорката за одобрението на Административния съвет Съветът по пощенска експлоатация има право да създаде известен брой спомагателни органи, финансирани от потребителите, на доброволен принцип, с цел да организира оперативни, търговски, технически и икономически дейности, произтичащи от неговите компетенции, съгласно член 18 на Устава, които не могат да бъдат финансирани от редовния бюджет. 2. По отношение на създаването на такъв орган в рамките на Съвета по пощенска експлоатация този съвет взема решение относно основната структура за правилника на споменатия по-горе орган, като отчита основните правила и принципи, ръководещи една междуправителствена организация, каквато е Всемирният пощенски съюз, и я предлага на Административния съвет за одобрение. Препоръчителната рамка включва следните елементи: 2.1. Мандат. 2.2. Състав, включително категориите на членовете на органа. 2.3. Правила за вземане на решения, включително по отношение на вътрешната структура и взаимоотношенията на този орган с останалите органи на Всемирния пощенски съюз. 2.4. Принципи за гласуване и за представителство. 2.5. Финансиране (вписване, разходи за използване и др.). 2.6. Състав на секретариата и на структурата за управление. 3. Всеки спомагателен орган, финансиран от потребителите, организира своите дейности по автономен начин, в рамките на основната структура, приета от Съвета по пощенска експлоатация и одобрена от Административния съвет, и изготвя годишен доклад за своята дейност, който се предлага на Съвета по пощенска експлоатация за одобрение. 4. Административният съвет установява правилата, свързани с разходите за поддръжка, които спомагателните органи, финансирани от потребителите, трябва да заплащат към редовния бюджет, и ги публикува във Финансовия правилник на Всемирния пощенски съюз. 5. Генералният директор на Международното бюро ръководи секретариата на спомагателните органи, финансирани от потребителите, в съответствие със Статутите и Правилниците, одобрени от Административния съвет и прилагани по отношение на персонала, нает за тези органи. Секретариатът на тези спомагателни органи е неразделна част от Международното бюро. 6. Информацията, свързана със спомагателните органи, финансирани от потребителите, установени в съответствие с настоящия член, се довеждат до знанието на Конгреса, след като тези органи са създадени.