Актът не е в сила от 14 юни 2019 г. Отменен с ДВ, бр. 47 от 2019 г. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 2 от 2015 г.
В сила от
9 януари 2015 г.

Последна редакция · в сила от 09.01.2015 · без изменения оттогава

(1) Допингът е проява на едно или повече от нарушенията на антидопинговите правила, посочени в ал. 2.
(2) Нарушение на антидопинговите правила е едно или повече от следните деяния:
  1. 1. наличието на забранена субстанция, нейни метаболити или маркери в проба на спортист при съобразяване със следните условия и изключения: а) лично задължение на всеки спортист е да се увери, че в организма му не постъпват забранени субстанции; спортистът носи отговорност за всяка забранена субстанция, нейни метаболити или маркери, открити във взета от него проба, като не е необходимо да се доказват намерение, вина, небрежност или съзнателно използване от страна на спортиста за установяване на нарушението; б) достатъчни доказателства за установяване на нарушението има при наличие на забранена субстанция, нейни метаболити или маркери в проба „А“, при условие че спортистът не се възползва от правото на анализ на проба „Б“ и такъв не се състои, както и при условие че проба „Б“ се анализира и резултатът от нейния анализ потвърждава наличието на забранената субстанция и/или нейните метаболити или маркери, открити в проба „А“ на спортиста, или ако проба „Б“ на спортиста е разделена в две шишета и анализът на второто шише потвърди наличието на забранена субстанция или метаболити или маркери, открити в първото шише; в) с изключение на субстанциите, за които в Списъка на забранените субстанции и методи е определен количествен праг, наличието на каквото и да е количество забранена субстанция, нейни метаболити или маркери в пробата на спортист съставлява нарушение на антидопинговите правила; г) като изключение от общото правило на т. 1 Списъкът на забранените субстанции и методи или международните стандарти могат да установяват специални критерии за определяне на забранени субстанции, които могат да бъдат произведени ендогенно;
  2. 2. използването или опитът за използване от спортист на забранена субстанция или забранен метод при съобразяване със следните условия и изключения: а) лично задължение на всеки спортист е да се увери, че в организма му не постъпват забранени субстанции и не е употребяван забранен метод, като не е необходимо да се доказват намерение, вина, небрежност или съзнателно използване от страна на спортиста за установяване на нарушение, свързано с използването на забранена субстанция или забранен метод; б) без съществено значение е дали използването или опитът за използване на забранена субстанция или забранен метод са били успешни, или не; за установяване извършването на нарушение на антидопинговите правила е достатъчно, че забранената субстанция или забраненият метод са били използвани или е бил направен опит за тяхното използване;
  3. 3. избягване, отказ от участие или неучастие в пробовземане на спортист без уважителна причина във вземане на проби след получаване на известие съгласно установеното в наредбата или избягване по какъвто и да е друг начин на процедурата по вземане на проби;
  4. 4. нарушаването на изискванията, свързани със задължението на спортиста да бъде на разположение за извънсъстезателно тестване, включително и неуспешното подаване на информация за местонахождението и пропуснатите проверки, които се декларират въз основа на правила, съответстващи на посочените в Международния стандарт за тестване и разследвания на Световната антидопингова агенция (САА); всяка комбинация от три пропуснати проверки и/или неуспешно предоставяна информация за местонахождение, извършени в срок 12 месеца, съгласно установеното от антидопинговите организации с юрисдикция върху спортиста;
  5. 5. фалшифицирането или опитът за фалшификация на която и да е част от процедурата за допингов контрол; всяко компрометиращо процедурата за допингов контрол поведение, което не е включено в определението за забранен метод; фалшифицирането включва (но не само) умишлена намеса или опит за намеса в работата на служител на екип за антидопингов контрол чрез предоставяне на заблуждаваща информация на антидопингова организация както сплашване или опит за сплашване на потенциален свидетел;
  6. 6. притежаването на забранена субстанция или забранен метод при съобразяване със следните условия и изключения: а) притежаване на забранена субстанция или забранен метод от спортист по всяко време и на всяко място, освен ако спортистът установи, че притежаването е съгласно разрешение за терапевтична употреба (РТУ), издадено по реда на чл. 15, или друго приемливо оправдание; б) притежаване на забранена субстанция или забранен метод по време на или извън състезание от спортно-техническо лице във връзка със спортист, състезание или тренировка, освен ако спортно-техническото лице установи, че притежаването е съгласно РТУ, издадено на спортист по реда на чл. 15, или друго приемливо оправдание;
  7. 7. трафикът или опитът за трафик на забранена субстанция или забранен метод;
  8. 8. прилагането или опитът за прилагане на забранена субстанция или забранен метод върху спортист по време на състезание, прилагането или опитът за прилагане върху спортист извън състезание на забранена субстанция или на забранен метод, които са забранени извън състезание;
  9. 9. оказване на помощ, насърчаване, подпомагане, подбуждане, сговаряне, прикриване или друго съучастие, включващо нарушение или опит за нарушение на антидопинговите правила, или нарушение на чл. 81, ал. 1 от друго лице;
  10. 10. забранени връзки на спортист или друго лице, подлежащи на проверка от антидопингова организация по професионален или свързан със спорта начин, със спортно-техническо лице, което: а) ако е под юрисдикцията на Антидопинговия център или друга антидопингова организация, изтърпява период на временно отстраняване, или б) ако не е под юрисдикцията на Антидопинговия център или друга антидопингова организация или не е временно отстранено за установени при управление на резултатите нарушения на правилата на Световния антидопингов кодекс (наричан по-нататък Кодекса), но е било обвинено или лишено от права за криминално, професионално и дисциплинарно деяние, което би било считано за нарушение на антидопинговите правила, в случай че те биха били приложими към това лице; дисквалификацията на такова лице ще влезе в сила от датата на постановяване на нарушението (криминално, професионално или дисциплинарно) за срок минимум 6 години или за срока на наложеното наказание за криминално, професионално и дисциплинарно нарушение, или в) служи като подставено лице или посредник на лице, описано в букви „а“ и „б“.
(3) За да се приложи ал. 2, т. 10, е необходимо спортистът или другото лице да е получил в писмен вид уведомление от Антидопинговия център или друга антидопингова организация с юрисдикция върху спортиста или другото лице или от САА за дисквалификацията на спортно-техническото лице и възможните последици от забранена връзка, както и че спортистът или другото лице могат основателно да избегнат връзката. Антидопинговият център може да информира спортно-техническото лице – обект на известието до спортиста или другото лице, че спортно-техническото лице може в 15-дневен срок да се обърне към антидопинговата организация и да обясни, че описаните в ал. 2, т. 10, букви „а“ и „б“ обстоятелства не се отнасят за него. Тази разпоредба се прилага и когато дисквалифициращото поведение на спортно-техническото лице се е случило преди посочената в чл. 25 от Кодекса ефективна дата. Спортистът или другото лице са длъжни да докажат, че установената връзка със спортно-техническо лице, описана в ал. 2, т. 10, букви „а“ и „б“, не е в професионален или спортен план. Когато Антидопинговият център или друга антидопингова организация знаят, че спортно-техническо лице отговаря на описаните в ал. 2, т. 10, букви „а“, „б“ и „в“ критерии, те са длъжни да предоставят тази информация на САА.
(4) Предприемането на каквито и да е антидопингови процедури спрямо спортисти или други лица е недопустимо, преди те да са били известени за нарушението на антидопинговото правило съгласно правилата за управлението на резултати или преди разумен опит за известяването в рамките на десет години от датата на установяване на нарушението.

История на промените

  1. 9 януари 2015 г.обн ДВ, бр. 2 от 2015 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за чл. 6 от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.