(1) Периодът на лишаване от състезателни права за нарушения по чл. 6, ал. 2, т. 1, 2 и 6, който подлежи на намаление или временно отлагане, когато е установена липса на вина или небрежност или поради причини, различни от вина, е 4 години в следните случаи:
- 1. нарушението на антидопинговото правило не включва специфична субстанция, освен ако спортистът или другото лице могат да установят, че нарушението на антидопинговото правило не е умишлено;
- 2. нарушението на антидопинговото правило включва специфична субстанция и антидопинговата организация може да установи, че нарушението е умишлено;
- 3. ако т. 1 не е приложима, периодът на лишаване от състезателни права е две години.
(2) За целите на прилагането на ал. 1 умишлено е поведение, при което спортистът или друго лице, въвлечено в поведение, което то знае, че представлява антидопингово нарушение, или знае, че има значителен риск това поведение да може да представлява или да доведе до нарушение на антидопинговите правила и явно пренебрегва този риск. Нарушение на антидопингово правило, произтичащо от неблагоприятен аналитичен резултат за субстанция, забранена само по време на състезание, следва да бъде категоризирано като „неумишлено“, ако:
- 1. субстанцията е специфична и ако спортистът може да докаже, че забранената субстанция е използвана само извънсъстезателно;
- 2. субстанцията не е специфична и ако спортистът може да докаже, че забранената субстанция е използвана само извънсъстезателно и няма връзка със спортна дейност.