Чл. 6

(1) Условията на труд, уговорени по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2, не може да са по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, условията на работа на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2021 г.) Работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1, по-нисък от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред.

(3) Елементите на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1 се определят от законодателството на приемащата държава.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2021 г.) Работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, е длъжен да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.

(5) При уговаряне на условията на труд по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 задължително се спазва принципът на равно третиране на мъжете и жените и недопускане на други форми на дискриминация.