(1) За организация на реагирането и координацията в случай на авария на територията на страната или извън нея се поддържа външен авариен план.
(2) С външния авариен план се определят подходящи защитни мерки, които да се прилагат с отчитане на действителните характеристики на аварията и при съблюдаване на стратегия за оптимизирана защита.
(3) Във външния авариен план се включват следните елементи, свързани с радиационната защита:
- 1. референтни нива за облъчването на лица от населението;
- 2. референтни нива за аварийното професионално облъчване;
- 3. оптимизирани стратегии за защита на лица от населението, които могат да бъдат облъчени при различни предполагаеми събития, както и съответните сценарии;
- 4. предварително определени общи критерии за специални защитни мерки;
- 5. лицата от населението, за които има вероятност да бъдат засегнати в случай на авария и които е необходимо да бъдат информирани относно приложимите за тях мерки за защита на здравето, както и действията, които следва да предприемат в случай на авария;
- 6. ред за информиране на лицата от населението, действително засегнати при авария;
- 7. ред и последователност за прилагане на защитните мерки;
- 8. ред за оценяване на ефективността на стратегиите и на извършените дейности и приспособяването им в съответствие с преобладаващата ситуация;
- 9. контрол на дозите спрямо референтните нива;
- 10. прилагане на допълнителни стратегии за защита, където е необходимо, въз основа на преобладаващите условия и наличната информация;
- 11. ред за оценка и документиране на последиците от аварията и ефективността на защитните мерки.