(1) За всяка ситуация на аварийно и съществуващо облъчване министърът на здравеопазването определя референтни нива за лица от населението и чрез органите на държавния здравен контрол дава указания и осъществява контрол по прилагането им. В тези ситуации приоритет на оптимизацията са облъчвания, които са над референтното ниво, като процесът на оптимизация следва да продължи и когато нивата на облъчване са по-ниски от референтното ниво.
(2) Конкретни стойности на референтните нива по ал. 1 се определят в зависимост от вида и особеностите на ситуацията на облъчване, като се вземат под внимание изискванията за радиационна защита, социалните критерии и следните условия:
- 1. за облъчвания до 1 mSv на година - въз основа на обща информация за нивото на облъчване, без да се отчитат индивидуалните облъчвания;
- 2. за облъчвания до 20 mSv на година - въз основа на конкретна информация, която да позволи на отделните лица да контролират по възможност индивидуалното си облъчване;
- 3. за облъчвания до 100 mSv на година - въз основа на оценка на индивидуалните дози и конкретна информация за радиационните рискове и възможните действия за намаляване на облъчванията.