(1) Дозите на аварийните работници, които се разрешават при ситуации на аварийно облъчване, не трябва, когато е възможно, да надвишават границите на дозите за професионално облъчвани лица.
(2) В случаите, когато е невъзможно да се изпълни условието по ал. 1, дозите на аварийните работници се ограничават, като се определят референтни нива над 20 mSv при спазване на следните ограничителни условия:
- 1. референтните нива за аварийното професионално облъчване се определят по правило така, че да съответстват на индивидуална ефективна доза, по-малка от 100 mSv;
- 2. при изключителни случаи и обстоятелства, когато целта е спасяване на човешки живот, предотвратяване на тежки детерминистични ефекти или предотвратяване на катастрофални последствия със значително въздействие върху хората и околната среда, може да се определи референтно ниво за индивидуална ефективна доза от външно облъчване на аварийни работници над 100 mSv, което не трябва да надвишава 500 mSv.