(1) Ревизионният акт е по образец, утвърден от управителя на НОИ, и съдържа:
- 1. номер и дата на акта;
- 2. данни за ревизираното лице (наименование и ЕИК, съответно име и ЕГН на ревизираното лице);
- 3. вида на извършената ревизия;
- 4. срок, в който е извършена ревизията;
- 5. ревизиран период;
- 6. име, фамилия и длъжност на контролните органи, извършили ревизията;
- 7. размера на причинената щета, в т.ч. главница и лихва по чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване, начислена до датата на съставяне на ревизионния акт за начет включително;
- 8. пред кой орган и в какъв срок може да се направи възражение срещу акта.
(2) Неразделна част от ревизионния акт за начет са справките по чл. 17, ал. 1, т. 2, както и:
- 1. справки за произхода на начета, изготвени от контролните органи;
- 2. анализи;
- 3. съставени при ревизията протоколи и описи;
- 4. събрани при ревизията оригинални или заверени копия на декларации, обяснения и др.;
- 5. заверени преписи, извлечения или фотокопия на други събрани при ревизията документи.
- 6.(нова - ДВ, бр. 92 от 2020 г.) протоколите по чл. 18, ал. 3 7. (нова - ДВ, бр. 92 от 2020 г.) констативните протоколи по чл. 20, ал. 2
(3) В справките за произхода на начета се посочват нарушението на нормативната уредба, в резултат на което е причинена щетата на държавното обществено осигуряване, кога е причинена щетата, размерът на главницата, начислената лихва и общият размер на задължението.
(4) Анализът към ревизионния акт за начет съдържа направените фактически и правни изводи и основанията за тях относно спазване на относимите нормативни разпоредби, нарушенията и пропуските, допуснати от ревизираното лице, както и оценка на изпълнението на задължителни предписания, дадени от контролен орган при предходни ревизии.