(1) Конституционният съд:
- 1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;
- 2.(доп. - ДВ, бр. 39 от 2022 г.) произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
- 3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органи на местното самоуправление и централните изпълнителни органи;
- 4. произнася се по съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
- 5. произнася се по спорове за конституционността на политически партии и сдружения;
- 6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;
- 7. установява обстоятелствата по чл. 97, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 от Конституцията;
- 8. произнася се по спорове за законността на избора за народен представител;
- 9. установява неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други функции;
- 10. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание, срещу президента и вицепрезидента;
- 11. снема имунитета и установява фактическа невъзможност и несъвместимост на съдия от Конституционния съд.
(2) Конституционният съд сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност.