(1) Заповед е всяко писмено или устно назовано действие, което трябва да се изпълни, издадено от началник на подчинените му държавни служители в съответствие с неговите правомощия или със заповед на горестоящ началник.
(2) Разпореждането е устно или писмено указание чрез резолюция, издадено от орган на подчинените му държавни служители, което е свързано с изпълнение на функционалните им задължения или със заповед на горестоящ началник.
(3) Заповедта и разпореждането се издават само във връзка със службата. С тях не може да се уронва честта и да се накърнява достойнството на подчинените.
(4) Когато държавен служител прецени, че издадената устна заповед е неправомерна, е длъжен да посочи основанията си за това на началника, който я е издал. Когато заповедта бъде потвърдена писмено, държавният служител я изпълнява, като отговорност за последиците от изпълнението й носи началникът.
(5) Когато по време на служба е възникнало положение на непосредствена опасност или неотложна нужда, заповедта се изпълнява и след устно потвърждение. В този случай началникът е длъжен писмено да потвърди заповедта до края на работното време.
(6) При издадена заповед или разпореждане, чието изпълнение съставлява престъпление, държавният служител не ги изпълнява и незабавно уведомява по-горестоящия началник.