§ 5

В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14 и 24 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. 1. В чл. 67: а) заглавието се изменя така: „Мерки за защита на пострадалия“; б) алинея 1 се изменя така: „(1) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия: 1. да доближава непосредствено пострадалия;
2. 2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;
3. 3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.“; в) създава се нова ал. 2: „(2) Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита.“; г) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5. 2. Създава се чл. 68а: „Последици от нарушаване на мерките за защита на пострадалия и на забраната за напускане на пределите на Република България