(1) Европейска заповед за защита се издава въз основа на взета мярка за защита.
(2) Мярката за защита включва една или повече от следните забрани или ограничения, налагани на лице, създаващо опасност:
- 1. забрана за посещаване на определени населени места, райони или определени обекти, в които защитеното лице пребивава или посещава;
- 2. забрана или ограничаване на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице, включително по телефон, електронна или обикновена поща, факс или по друг начин;
- 3. забрана или ограничаване на доближаването до защитеното лице на по-малко от определено разстояние.
(3) Мярка по ал. 1 се взема по наказателно дело в държава членка за защита на лице, пострадало от престъпление, насочено срещу неговия живот, телесна, психическа или полова неприкосновеност, личната му свобода или достойнство.