(Нов - ДВ, бр. 33 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г.)
(1) Лицата, които не могат да представят стария си български личен документ поради това, че е насилствено отнет, повреден или унищожен по независещи от притежателя му причини, като стихийни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи или оказване на неотложна медицинска помощ, се освобождават от заплащане на такси, след като представят документи, издадени от компетентните органи, от които да е видно, че тези обстоятелства са доказани. Когато такива документи не бъдат представени, се събират съответните такси.
(2) Лицата, които представят документ с електронен носител на информация, недостъпен за четене поради повреждане, причинено от скрити недостатъци в електронния носител на информация и компонентите, свързани с него, вградени в документа, се освобождават от такса за издаването на документ със срок на валидност на повредения документ.