(1) След извършване на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение, в което посочва:
- 1. трите си имена, на какво основание е извършена експертизата и по кое дело;
- 2. мястото на извършването на експертизата;
- 3. задачата, която е поставена;
- 4. материалите, които са използувани;
- 5. изследванията, които са направени и с какви научни и технически средства е станало това;
- 6. резултатите, които са получени, и изводите на експертизата.
(2) Експертът трябва да си служи с точен и ясен език и да не взема становище по въпроси, които са извън неговата компетентност. Изводите трябва да бъдат определени, а не уклончиви. Експертът няма право да дава заключения по правни въпроси.
(3) Когато експертизата не може да направи изводи, да даде определено заключение и да вземе становище по определени въпроси, свързани с поставената задача, това се посочва мотивирано в заключителната част.
(4) Заключението по ал. 3 се подписва от експерта.
(5) Когато експертизата е колективна и съществуват различия в мненията, всеки експерт дава отделно мотивирано писмено заключение по спорните въпроси.