Чл. 18

(1) Необходимата сума за извършване на експертизата се определя от органа, който я е назначил, и се внася от заинтересуваната страна на депозит по сметката на същия орган. Не се внасят предварително суми по делата на държавния арбитраж и по които страните са освободени с нормативен акт от такова задължение.

(2) След изпълнение на задачата органът, назначил експертизата, определя размера на възнаграждението, полагащо се на експерта, както и направените разходи за извършване на експертизата. Възнаграждението се определя по Тарифата за възнагражденията на съдебните и арбитражните експерти (ДВ, бр. 91 от 1975 г.). Сумите се превеждат по разчетната сметка на учреждението, организацията или института, където работи експертът.

(3) От преведените суми по ал. 1 ръководителят на учреждението, организацията или института разпорежда да се заплатят на експерта направените от него разходи при извършване на експертизата и възнаграждението за положения труд, определено от органа по предходната алинея. Когато експертизата е била включена в личния служебен план на експерта и нейното изпълнение му е възложено като служебна задача, на експерта се заплаща 50 на сто от определеното възнаграждение.

(4) Частта от преведената сума по ал. 3, която не следва да се заплати на експерта, бюджетното учреждение внася в приход на републиканския бюджет, а когато организацията е на стопанска сметка - сумата остава в приход на същата организация.