§ 3

В Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (обн., ДВ, бр. 108 от 2002 г.; изм., бр. 83 и 85 от 2005 г.; бр. 26, 28, 46 и 95 от 2006 г.; бр. 36 от 2007 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 57а, ал. 2 се създава т. 5: "5. документ, удостоверяващ професионалната квалификация на водача: а) копие на карта за квалификация на водача, или б) копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран кода на Общността по чл. 10, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.) - Директива 2003/59/ЕО, издадени от компетентния орган на съответната държава, или в) копие на национално удостоверение за професионална квалификация, признато за валидно на територията на държавите - членове на Европейския съюз." 2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2021 г., в сила от 09.07.2021 г.) В преходните и заключителните разпоредби се създава § 9: "§ 9. Изискването по чл. 57а, ал. 2, т. 5 се прилага от влизането в сила на изискванията за начална квалификация и периодично обучение на водачите така, както е предвидено в § 1 и 2 от наредбата по чл. 7б, ал. 9 и чл. 7г, ал. 4 от Закона за автомобилните превози."